За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Освен това, за да може господарят да събира един налог, толкова несъобразен с цената на стоката, трябва самият той да продава тази стока и народът да не може да я купува отникъде другаде; а това е съпроводено с хиляди неудобства.
В такъв случай злоупотребата става много изгодна, като естественото наказание, което разумът изисква и което се състои в конфискация на стоката, става неспособно да я спре;още повече, че обикновено стойността на тия стоки е нищожна. Затова се налага да се прибегне до извънредни наказания, подобни на наказанията за най-големи престъпления. Така всяка пропорционалност между наказанията се премахва. Хора, които в никакъв случай не са злонамерени, биват наказвани като злодеи — нещо, което е във висша степен противно на духа на умереното управление.
Ще добавя, че колкото повече се създават поводи народът да мами търговския посредник, толкова повече забогатява посредникът, а народът обеднява. За да се спре злоупотребата, необходимо е на посредника да се даде извънредна власт, а тогава всичко е загубено.
Глава IX
За един лош вид налози
Мимоходом се спомена за едни данък върху различни видове граждански договори, установен в някои държави. За да се защитиш от търговския посредник, необходимо е дълбоко да познаваш тези въпроси, тъй като нещата от такъв характер изискват най-тънко третиране. Затова посредникът в качеството си на тълкувател на постановленията на господаря получава произволна власт над имуществата. Опитът показва, че би било много по-добре, ако тия налози се заменят с облагане на листовете, на които е написан договорът.
Глава X
За това, че размерът на налозите зависи от характера на управлението
В деспотическата държава налозите трябва да бъдат много ниски. Иначе кой ще е този, който ще се нагърби да обработва земята? А и как могат да се плащат големи данъци при управление, което не дава нищо срещу това, което взема от поданика?
При тази страшна сила на господаря и това крайно безсилие на народа е необходимо между тях да няма нищо двусмислено. Налозите трябва да бъдат така ясно установени и така леки за разбиране, че тези, които ги събират, да не могат нито да ги увеличат, нито да ги намалят. Една част в натура, една такса на глава, един процент върху стоката — ето единствените форми на налози, подходящи за тоя вид управление.
Добре би било, ако в деспотическата държава търговците разполагат с лична охрана и към тях се отнасят с уважение; иначе те биха се оказали прекалено слаби при евентуални спорове с чиновниците на господаря.
Глава XI
За фискалните наказания
Фискалните наказания имат тази особеност, че въпреки общото положение на нещата са по-строги в Европа, отколкото в Азия. В Европа конфискуват стоки, понякога даже кораби и коли; в Азия не се прави нито едното, нито другото. Причината за това е, че в Европа търговецът има на разположение съдии, които могат да го предпазят от притеснения, докато в Азия деспо- тическите съдии сами биха могли да бъдат притеснители. Какво би могъл да направи търговецът против един паша, който е решил да конфискува стоката му?
Произволът се вижда принуден да надделее себе си и да смекчи до известна степен гнета. В Турция вносно мито се събира само веднъж; след това за търговците е открита цялата страна. Неверните декларации за стоките не довеждат нито до конфискация, нито до увеличение на митническия данък. В Китай не отварят багажа на хора, които не се занимават с търговия. В Монголия контрабандата се наказва не с конфискация, а с удвояване на митото. Татарските владетели, които обитават градовете на Азия, не вземат почти нищо за стоките, които преминават през владенията им. И ако в Япония контрабандната търговия се смята за углавно престъпление, причина за това е желанието да се забрани всяко общуване с чужденци, тъй като контрабандата там се смята не толкова за нарушение на законите за търговията, колкото за нарушение на законите, създадени за охрана на държавата.
Глава XII
За отношението на размера на налозите към свободата
Общо правило: от поданиците могат да се събират толкова по-големи данъци, колкото е по-голяма свободата им; и колкото по-голямо е робството, толкова по-необходимо е да се намаляват данъците. Така е било и така ще бъде винаги. Това е правило на природата, което не се променя никога; то действува навсякъде — в Англия, в Холандия, в страните, където свободата е в упадък, в Турция дори. Швейцария, както изглежда, прави изключение, понеже там изобщо не се плащат данъци; но особената причина за това там е известна и даже тя потвърждава това, което казах. По тия безплодни планини хранителните продукти са толкова скъпи, а страната е така гъсто населена, че швейцарецът плаща на природата четири пъти повече, отколкото турчинът на султана.