Великолепният негодник

— Не може ли да изтичам да й покажа колко величествено изглеждам? — примоли се той.

— Не, но можеш да дойдеш в избата и да избереш сам виното, с което ще гощаваш гостите си на сватбеното пиршество. Наредили сме маси на моравата зад замъка и сме ги отрупали с ястия, достойни и за царски особи, но нямам никакъв опит с избора на вина. Трябва да ми помогнеш.

— Е, добре! — Той нацупено се отдалечи от стъпалата и я последва по коридора, през кухнята и към вратата, водеща към избата. — Но няма да е вино. Бира. Пиренова бира.

— Вино ще е. — Кейт запали свещта на масичката до вратата, преди да го поведе надолу по виещите се стъпала. — Поводът е много специален.

— И точно затова трябва да пием бира. — Той мина покрай няколко редици вино и се спря пред голям сандък, пълен с глинени съдини. — А, ето къде е. Тези бутилки бира са от миналата година. Течността в тях ще е по-опияняваща и от най-силното вино.

— Но аз не мисля… — Кейт се отказа, като забеляза умоляващото му изражение. — О, добре тогава. Все пак това е твоята сватба.

Сияйна усмивка озари лицето му.

— Да, така е.

Когато го погледна, тя почувства прилив на привързаност, примесена с притеснение. Гавин преливаше от щастие, беше като опиянен, като побъркан, сякаш бе мъничко птиче, за първи път излетяло от гнездото. Искаше й се да протегне ръце, за да го предпази, да го помоли да тръгне по най-безопасния път.

Той повдигна вежди.

— Гледаш ме така, сякаш съм труп, а не младоженец. Какво има, Кейт?

— Нищо. — Тя се насили да се усмихне. — Просто искам да си страшно щастлив.

— Всичко ще е наред. — Той се наведе, за да вземе няколко бутилки бира. — Та и как няма да е? Вече имам Джийни!

Жената, за чиито дълбини той още дори и не подозираше.

— Аз… мисля, че Джийн те обича наистина много, но тя е… — Кейт млъкна, когато осъзна, че не може да предаде момичето. Гавин бе така омаян от нея, че вероятно дори нямаше да й повярва. Затова тя попита делово: — Ще занесеш ли този сандък горе, или трябва да повикам някой прислужник?

Той продължаваше да оглежда бутилките.

— Знаеш ли, пиреновата бира не е такава, каквато изглежда. На повърхността е мека като коприна, но в дълбините й се крие сила и острота. — Той вдигна очи към лицето й. — Аз обичам и едното, и другото.

Тя се стегна, взирайки се в очите му. Той не говореше само за бирата, а и не бе наивното момче, за което го бе смятала.

— Аз не съм глупак, Кейт — нежно рече той. — Нима мислиш, че бих могъл да обичам една жена толкова много, колкото обичам Джийни, а да не познавам истинската й същност? Тя е имала тежък живот, но някой ден ще може да ми се довери достатъчно, за да ми позволи да я имам цялата. — Той се наведе и взе две шишета бира. — Ще взема тези. Робърт е в къщата на Джок и може би, ако успея да го напия достатъчно много, ще го убедя да дойде в църквата.

— Нима смяташ, че може и да не дойде?

Гавин сви рамене.

— Беше много ядосан. Робърт не прощава лесно. Ще трябва да почакаме, за да разберем. — Той разкърши рамене, сякаш се отърсваше от товар, после се обърна и тръгна към стъпалата. — Ела! Ще изпратим прислужник да донесе останалите бутилки. Вече е почти привечер. — Сериозността му бе изчезнала и той почти подскачаше нагоре по стълбите. — Казах ли ти за гайдата?