Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Ето, тук пише как Дейвос се е справил с този проблем — каза тя. — Подходът към решаването му е малко по-прост от моя, така че ще е най-добре да го прочетеш още сега. По-късно пък ще ти обясня как самата аз се справям с този проблем.
— Готова съм на всичко, Двейя — отвърна Лейта разгорещено. — Самата аз не желая това нещо постоянно да затормозва разума ми.
После взе напукания пергаментов лист от Двейя, погледнато и се намръщи.
— Не мога да го прочета. Въобще не мога да разбера буквите.
— Това е древна азбука, Лейта — каза Двейя. — Има обаче и по-бърз начин да прочетеш текста. Просто сложи листа върху Книгата и после сложи ръката си отгоре.
— Да го прочета с ръката си? — попита с недоумение Лейта.
— Освен ако не предпочиташ да го прочетеш с крак. Направи каквото ти казах, Лейта.
Бледата русокоса девойка с известно съмнение нагласи страницата върху бялата Книга и я притисна с длан. В следващия миг сините й очи се разшириха.
— Не може да е толкова лесно! — възкликна тя.
— Защо не се опиташ и не се убедиш сама? — предложи Двейя.
Лейта седна и затвори очи. На лицето й се изписа почти нечовешко спокойствие. След това очите й широко се разтвориха и тя рязко си пое дъх.
След това внезапно изкрещя.
— Отиде твърде далеч, Лейта — каза й Двейя. — Не биваше да бързаш толкова.
— Всичко е така пусто! — каза Лейта с треперещ глас. — Тук вече няма нищо!
— Ти се извиси прекалено много, мила. Искаш да се извисиш над това, но не трябва да отиваш чак толкова нависоко. Практиката ще ти помогне да се справиш по-добре. Всъщност сега ти се опитваш да придаваш насоченост на дарбата си. Искаш да я насочиш малко над главите на хората около теб. Пак ще чуваш непрестанното тихо мърморене, което си чувала цял живот, обаче вече няма да чуваш самите мисли. Когато самата ти пожелаеш да ги чуеш, ще е достатъчно да насочиш дарбата си към човека, когото искаш да чуеш.
Лейта отново потрепери и попита:
— Каква беше тази ужасна пустота?
— Звученето на нищото, Лейта. Ти бе насочила дарбата си към тавана.
— Някой от вас разбра ли нещо? — попита Елиар озадачено.
— Работата е съвсем проста, Елиар — каза Гер. — Лейта си има втори комплект уши. С него може да чува това, което мислим, дори когато не иска. Еми току-що я научи как да насочва тези уши в други посоки. Всичко е съвсем ясно.
Лейта погледна удивено момчето и попита:
— Ти как разбра това?
— Нищо не съм разбрал — каза Гер. — Просто това обяснение ми се стори разумно. Разбира се, аз започнах да ти бягам още от първата ни среща.
— Да бягаш?
— Усещах какво правиш, така че се отмествах и бръмченето ти минаваше покрай мен.
Погледът на Двейя, вперен в момчето, издаваше абсолютно удивление.
— Я виж ти — промърмори Алтал.
— Какво искаш да кажеш? — попита го Двейя.
— Нищо, мила — отвърна невинно Алтал. — Абсолютно нищо.
— Не е ли време за… — започна Елиар.
Андина му подаде един плод и той млъкна.
— Забавлявай ги за известно време, любими — каза Двейя на Алтал. — Аз пък ще ги привиквам един по един, за да им обясня някои неща.
Той я погледна озадачено.
— Така ще спестим време, Алтал. Когато са насаме с мен, ще разкрият сърцата си. Трудно биха го направили пред останалите. Всеки човек има слабости, които предпочита да не разкрива пред всички.
— Не споделяш идеята за открита изповед, така ли?
— Това е една от най-глупавите човешки идеи, Алтал. Публичното обявяване на собствените грехове е ексхибиционизъм. Безцелно е, и при това си е чиста загуба на време.
— Бях останал с чувството, че разполагаме с безкрайно много време.
— Не. Не чак с толкова много.
— За какво си говорят, господин Алтал? — попита Гер и кимна към Бейд и Двейя, които седяха пред разтворената Книга.
— Предполагам, че Двейя разчиства мозъка на Бейд от разни предубеждения. Той е учил за жрец и астролог. Главата му е пълна с глупости и сега Двейя се опитва да ги разчисти.
— Има ли хора, които сериозно вярват в астрологията? — попита Гер.
Алтал повдигна рамене.
— Хората искат да знаят какво ще се случи. Смятат, че астрологията ще им го каже. Най-често грешат, но въпреки това продължават да вярват.
— Това не ти ли се струва глупаво?
— Умерено глупаво, бих казал. Повечето хора обаче изпитват потребността да вярват в нещо. Има едно малцинство, което не вярва, но такива хора не са много.
— Аз самият много-много не вярвам. Слънцето по всяка вероятност утре ще изгрее, а след зимата настъпва пролетта. Всичко останало обаче според мен става случайно.