Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— По-добре затвори вратата, Елиар — каза Двейя. — През нея изтича времето.
— Как така, госпожо? — попита озадачено Елиар.
— Сега не трябва да разместваме хода на времето. Още не сме готови за това. Предстои ни да направим доста приготовления и не бива да допускаме ходът на времето да се наруши преди да сме приключили с тях.
— Еми, така и не те разбрах — каза Елиар, след като затвори вратата.
— Засега не е и необходимо да ме разбираш.
— Говориш за времето, сякаш говориш за климата, божество — отбеляза Лейта.
— Те си приличат, Лейта — каза Двейя и изгледа с любопитство бледото момиче от Кверон. — Защо така упорито продължаваш да ме наричаш „божество“?
— По този начин давам израз на уважението си, божество — каза Лейта. Сините й очи гледаха съвсем невинно.
— Това не е вярно, Лейта. Ти не уважаваш никого. Правиш го, за да ме дразниш.
— Никога не бих си позволила да дразня едно божество, Двейя — протестира Лейта.
— Би си го позволила, разбира се. Това никак не ме дразни, но мислех, че трябва да сме наясно по този въпрос.
— Така дразненето престава да е забавно — възрази Лейта.
— Нямам нищо против закачките, Лейта. Възприемам ги като игра. Освен това доста дълго бях Еми котката, така че разбирам от игри. В близките дни ще ти го докажа.
— Ще се държа добре — обеща Лейта.
— Съмнявам се. Елиар, покажи ни Кантон.
Заделиха цяла седмица за проучване на възможностите на вратите. Или поне им се стори седмица. Алтал вече бе решил да не търси различия между това, което е станало, и онова, което му се е сторило.
Водач им бе Елиар. Двейя не им обясни подробно как се осъществява този процес, но Алтал реши, че той има някаква връзка с Ножа. Елиар винаги ги отвеждаше безпогрешно до необходимата врата, докато Двейя понякога грешеше.
— Изобщо нямам представа как го правя — призна Елиар. — След като Еми каже „агвеси“, веднага знам коя врата трябва да отворя. А в повечето случаи дори и не знам в кои страни са местата, които назовава.
— Това не ти е и необходимо, мило момче — рече му гальовно Андина. — Нали Ножът ти каза да „водиш“, а ти правиш точно това? Няма защо да променяш нищо. Обичаме те такъв, какъвто си — каза и нежно го погали по бузата. Поради някакви неведоми причини Андина непрестанно се стремеше към допир с Елиар.
Двейя предложи да се върнат в класната стая и като насядаха, каза:
— Вече повече или по-малко усвоихме всичко, което трябваше да усвоим тук. Научихме се как да използуваме Дома, поне частично, и усвоихме и някои други неща. Време е да се подготвяме за излизане.
— Частично ли? — попита хитро Гер. — Това означава ли, че Домът е способен не само да ни отвежда на едно или друго място, но и да върши други неща?
— Нека засега не разговаряме по този въпрос — отвърна Двейя.
— Наистина ми е интересно да разбера, Еми — отвърна момчето. — Хрумнаха ми някои работи и бих искал да ги споделя с всички, ако това не те дразни.
— Не е лесно да бъда раздразнена, Гер. Казвай. Споделяй.
— Ти каза, че Домът си играе с времето. Искам да кажа, че времето тече или не тече в зависимост от твоите желания.
— Така е.
— А Домът си играе с разстоянията, като използува вратите, нали така?
— Нещата са малко по-сложни, но в общи линии си прав.
— Щом Домът си играе така с разстоянията, не може ли и да си играе с времето по същия начин? Ти ни каза, че Домът се намира навсякъде в един и същ момент.
— Така е. Продължавай.
— Следователно той съществува не само навсякъде, но и винаги, през цялото време. Това, което предполагам, е, че тук, в Дома, би могла да се открие врата, водеща към миналата седмица или към следващата година. Не съм ли прав?
В погледа на Двейя се появи смущение.
— Гер, все още е рано да задаваш такива въпроси.
— Еми, ти току-що каза „все още“ — каза гордо момчето. — Това означава ли, че след време ще научим отговора и на този въпрос?
Двейя присви очи.
— Сега е мой ред да ти задам един въпрос, Гер.
— Едва ли ще мога да ти отговоря, Еми. Не забравяй, че съм просто селско момче.
— Добре де, нека проверим. Разстоянието е равно на пространство, нали така?
— Ами… всъщност да.
— Каква е разликата между пространството и времето?
Гер се намръщи.
— Според мен няма никаква разлика. Те не са ли едно и също нещо?
Двейя си пое дълбоко дъх.
— С кого си разговарял в последно време, Гер? Откъде ти дойде наум тази мисъл?