Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Минаха само няколко часа, откакто закусихме — напомни му Андина. Гласът й бе изпълнен с учудваща доброта. Нямаше и следа от обичайната надменност или враждебност, които проявяваше към младия арумец.
— Знам, че на останалите може би ви е досадно от това, че непрестанно говоря за храна — каза Елиар, сякаш се извиняваше. — Работата е там, че просто не мога да се сдържа. Само час след като съм ял, отново изпитвам вълчи глад.
— Няма ли да е по-добре да натъпчеш джобовете си с храна? — попита Гер. — По този начин винаги ще имаш нещо за хапване подръка, когато огладнееш.
Елиар го изгледа смаяно.
— Не мога да направя това, Гер! Да се храня сам пред вас би било страшно невъзпитано.
Андина избухна в смях, който запълни кулата като музика.
Глава 17
На останалите Домът се струваше странен, но Алтал го възприемаше като домашно огнище и се радваше, че е там. Двейя продължи да дава уроци по история на света, обаче Алтал слушаше разсеяно. Смяташе, че вече знае достатъчно за света. Щом Двейя бе решила да си губи времето с уроци по история, това си беше нейна работа. Пък и Алтал знаеше, че ще останат в Дома най-късно до пукването на пролетта.
След няколко седмици обаче се сети за нещо интересно и когато остана насаме с Двейя, я попита:
— Този Дом нали го е построил Дейвос?
— Правилната дума в случая е „направи“. Разликата е съществена.
— Той подари ли ти го?
— Не, аз го обсебих.
— Двейя!
Тя се засмя.
— Това нямаше как да не привлече вниманието ти, нали? След като Дейвос сътвори и звездите, дойде тук да обмисли някои неща. А после напусна Дома. Тъй като той не го използуваше, в него се настаних аз. В облика на котката Еми.
— Ами ако той реши, че трябва да му го върнеш?
— Това не би било красиво, Алтал. Домът вече е мой. Ако на Дейвос отново му е потрябвал Дом, нека си го построи другаде. Ако ще и на луната.
— Това твое становище известно ли му е?
— Би трябвало. Доста пъти съм му дала да го разбере. Той сътвори този свят и го засели с хора. От него друго не се и очакваше. Той сега е мой и Дейвос вече само би ми пречил.
— Преди настъпването на пролетта няма да тръгваме на път, нали?
— На това място сезоните не са особено важни, приятелю. Би трябвало отдавна да си разбрал това. Ще тръгнем на път, когато станем готови.
— Еми, не можем да пътуваме посред зима.
— Сериозно? — попита тя лукаво.
— Скоро снегът ще стане пет метра дълбок, а слънцето въобще ще се скрие. При това положение не можем да излезем оттук.
— Не е съвсем така, Алтал. Просто наблюдавай какво става около теб и се учи.
— Дразниш ме, Еми.
— Радвам се, че го разбра — отвърна доволно тя.
— Господин Алтал, цялата тази история ще продължи ли още дълго? — попита Гер след няколко дни.
— Какво имаш предвид, Гер?
— Всичко тези приказки за това кой какво е направил преди хиляда години в места, за които не съм и чувал. Може и да не споделяш думите ми с Еми, но това ми се вижда ужасно скучно. Кого може да го е грижа какво се е случило в дейканската империя преди пет хиляди години?
— Бил съм и там — каза Алтал на момчето. — Това стана преди да дойда тук и Еми да ме докопа с лапите си. Дейканските търговци бяха много богати, но лишени от здрав разум. Реших, че това предоставя големи възможности на хората от нашата професия. Мисълта за глупави богаташи винаги ми сгрява сърцето.
— И какво стана? — възбудено попита Гер.
Алтал му разказа силно разкрасена версия на приключението в дома на Квесо. Гер се оказа превъзходен слушател и Алтал бе в много добро настроение — докато Двейя не ги подсети, че е време за учение.
Когато тръгнаха нагоре по стълбите, Алтал видя на лицето на Андина лека усмивчица. Подобна усмивка се таеше и върху устните на Двейя. Очевидно се кроеше нещо.
— Има нещо, което ми е трудно да разбера — каза Бейд, когато Двейя отново им разказа историята на Треборея. — Ти няколко пъти даде да се разбере, че бреговата линия на южното море се променя.
— Да, променя се.
— Какво може да предизвика такава промяна? Винаги съм мислил, че планините и бреговете са вечни и неизменни.
— Не е така, Бейд — отвърна Двейя и се засмя. — Те непрестанно се променят. Целият свят постоянно се променя. Планините се появяват и изчезват, също като приливите и отливите, а най-малката промяна на климата е в състояние да промени стотици километри брегова ивица. Отделният човек живее твърде кратко, за да е в състояние да забележи тези промени, но те стават непрестанно. През последните две хилядолетия сушата се уголемява.