Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Да. Приблизително. Тогава хората не разполагаха с добри календари, а пък аз и братята ми не обръщаме особено внимание на времето. Случи се така, че един от първите заселници в Медио бе Генд. Той имаше много високо мнение за себе си и това дразнеше племенния му вожд, така че когато трябваше да се свърши някоя особено мръсна и неприятна работа, вождът винаги се сещаше за него. Колкото и да се стараеше Генд да изпълнява съвестно заповедите на вожда, той никога не намираше работата му за удовлетворителна. Постепенно неприязънта на Генд към вожда, подобно на старателно поливано растение, прерасна в люта ненавист. Това е тъжна история, повтаряла се многократно през вековете. Раздутото самочувствие на Генд понякога му пречеше да разбере абсурдността на собствените му действия. Струва ми се, че ако той бе способен да се присмее над самия себе си, нещата щяха да се развият другояче. Генд обаче бе лишен от тази способност и именно заради това стана плячка на Дейва. Това не му отне много време. Дейва предложи на Генд слава, власт и безсмъртие и Генд охотно ги прие. После, за да закрепи още по-силно властта си над душата на Генд, Дейва го отведе в Нагараш и там го поквари още повече.
— Само не и там! — възкликна уплашено Лейта.
— А къде другаде можеше да го отведе? — попита Двейя. — В края на краищата центърът на властта на Дейва се намира в Нагараш.
— Не си спомням да съм чувал за този град — каза Елиар.
— Нагараш се намира в Некверос — каза Лейта. — Намира се дълбоко под земната повърхност и е неописуемо ужасно място.
— Става ужасно само по желанието на Дейва, Лейта — поправи я Двейя. — Дейва се опита да пороби Генд и заради това му даде всичко, което той поиска. Колкото до самия Генд, той възприе Нагараш като изключително приятно място. В началото Дейва едва ли не слугуваше на Генд, но след като плени душата му, нещата се промениха. Ходът на времето не означава нищо в Нагараш, а Дейва има безкрайно търпение. Когато Генд напусна Нагараш, вече бе слуга. Господарят бе Дейва.
— Очите му наистина ли горят така, както когато се яви в съня ни в Авес? — попита Елиар.
— Да — отвърна Алтал. — Генд може да осветява пътя си и в най-гъстата гора само с помощта на очите си.
— Това е Знакът на Дейва — каза Бейд.
— Не съвсем — възрази Двейя. — Огънят в очите на Генд си е негов собствен, а не на Дейва. Както и да е, след като установи пълен контрол над Генд, Дейва го изпрати в Медио със същата задача, която Ножът възложи на Алтал.
— Да търси? — попита Алтал. — Какво трябваше да търси?
— Това, което трябваше да търсиш и ти, мили — отвърна Двейя. — Дейва се нуждаеше от някои хора, и изпрати Генд да ги издири. Ние вече се срещнахме с тях, така че ги познавате.
— Пехал и другите?
— Да. Пехал бе първият и неговото спечелване не представляваше особена трудност. Генд напусна Нагараш и се завърна в Медио преди около девет хиляди години. Тогава Пехал бе убиец, навъртащ се около селата в централната част на Медио. Убиваше заради дрехи, заради храна, заради оръжие, заради какво ли не. Понякога убиваше и хора, които не притежаваха нищо. Ако беше гладен.
— Не говориш сериозно! — възкликна Андина.
— Андина, в онези времена това бе нещо съвсем обичайно, а Пехал бе абсолютен дивак. С помощта на своята Книга Генд подчини този скот и след това го спечели на своя страна с помощта на развлечения, за които е по-добре да не говорим тук.
— Ти виждал ли си този Пехал, Алтал? — попита Гер.
— С Еми се срещнахме с него в Арум, когато търсех Ножа — отвърна Алтал. — Не останах с чувството през тези хилядолетия да е станал по-добър.
— Трябвало е да го убиеш, ако си имал такава възможност.
— Беше ми наредено да не го правя. Доколкото разбрах, убийството му не влизаше в плановете на Еми.
— Чудесно знаеш, че причината бе съвсем различна — каза Двейя.
— Права си, мила — отвърна смирено Алтал. — Кой бе следващият, когото Генд вербува, след като установи контрол над Пехал?
— Следващият бе Хном — отвърна тя. — Това обаче стана след като медите заселиха Векти, Плаканд и Екверо. Дотогава изминаха хиляда и петстотин години, обаче Генд е търпелив и изчака. Хном живееше в Екверо, в град Ледан, и бе известен мошеник. Търгуваше главно с лен, но в балите с лен, които продаваше, имаше твърде много обикновени плевели. Накрая жителите на Ледан го изгониха от града и известиха и съседните градове, че на този човек не може да се има доверие. Пред Хном се затвориха всички порти, а през това време шансовете за оцеляване на човек, прокуден от обществото, бяха много малки. Генд и Пехал го откриха в един върбалак до езерото, вече умиращ от глад. На Генд въобще не му бе трудно да го вербува, тъй като Хном нямаше при кого да отиде.