Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Имаш предвид нещата, за които си е мислел Амбо?
— Да. Всички мъже в селото си мислеха такива неща, когато ме видеха.
— Ти наистина си много красива, Лейта.
— Благодаря ви, любезни господине — каза му тя подигравателно.
— Кое те кара да мислиш, че не те харесвам?
— Не събуждам у теб такива мисли, каквито събуждам у другите мъже.
— Тези мисли са нечестиви, Лейта. Жреците са длъжни да ги потискат.
— Може и да си прав, Бейд, обаче това много ме смущава. Ти презираш тези нечестиви мисли, но след като ги потиснеш, усещам само омраза. Тя е насочена към тези мисли, обаче аз я възприемам като омраза, насочена към мен.
— Съвсем определено не съм целял такова нещо.
— Струва ми се, че мога да предложа решение на проблема.
— Ще се радвам да го чуя, Лейта.
— Престани да потискаш чак толкова силно тези нечестиви мисли и пусни някои от тях на свобода.
— Какво?
— Не най-нечестивите, разбира се — така и двамата бихме се почувствували неловко. Няколко палави мисли обаче не биха навредили никому.
Лейта се засмя и вдигна палец и показалец.
— Ако бъдат само ей тоничко нечестиви, ти няма да нарушиш обета си, обаче пък аз ще знам, че ме възприемаш като жена. Бих използувала израза „умерено нечестиви“. На теб това не би ти струвало нищо, а аз бих се чувствувала много по-добре.
Бейд я погледна, после се усмихна.
— Добре, Лейта. Струва ми се, че ще мога да се справя с няколко „умерено нечестиви“ мисли, щом те ще ти помогнат да се почувствуваш по-добре. Нали приятелите трябва да си помагат?
Тя му отвърна със сияйна усмивка.
— Не подслушвай, Алтал — разнесе се мъркащият глас на Двейя.
— Добре, мила.
— Нарастването на ледниците предизвика суша, която причинява големи смутове в южните земи — обясни им Двейя след няколко дни. — Богатството, силата и могъщите градове стават безсмислени, когато няма какво да се яде. Очевидно именно това лежи в основата на плановете на Генд. Негов съюзник е хаосът, а ледниците пораждат именно хаос.
— Ако не се лъжа, ти веднъж каза, че това вече се е случвало — каза Алтал.
— Така е. Този е четвъртият ледников период през последните няколко милиона години. Досегашните се дължаха на промени на климата или на промени в движението на океанските течения. Това последно заледяване обаче е причинено от Дейва. Планът на Генд е да наруши толкова силно функционирането на южните империи, че народът да последва всекиго, който му обещае стабилност. Цивилизацията вече е на прага на разрухата, а на хоризонта се очертава всеобща революция.
— Моят народ никога не би въстанал срещу мен! — възкликна Андина.
— На твое място не бих била така уверена в това, мила — възрази Двейя. — Генд точно сега предизвиква смутове сред гражданите на Остос, а и вашата война с Кантон улеснява работата му.
— Не ние започнахме тази война.
— Знам. Когато с Алтал пътувахме от Арум за Остос, срещнахме Халор, командира на Елиар. Той ни описа владетеля на Кантон като полуидиот. Сигурна съм, че ако се поразровим в случилото се, ще установим, че някои от военните решения на кантонския владетел са му били подсказани от слугите на Генд.
— Сержант Халор никак не хареса тази война — обади се Елиар. — И се изрази много неласкаво за владетеля на Кантон.
Андина присви големите си очи и попита:
— Да разбирам ли, че в крайна сметка именно Генд е виновен за смъртта на баща ми?
— Да. В крайна сметка отговорен за тази смърт е именно той — потвърди Двейя.
— Елиар? — Андина вложи в гласа си целия си чар и обаяние.
— Да, Андина?
— Имаш ли желание да работиш за мен?
— Какво имаш предвид?
— Нуждая се от опитен професионален войник. Ще го възнаградя много богато — и с пари, и с други неща.
При тези думи Андина положи ръка върху голото му коляно.
— Ще трябва да поискам разрешение от командира си, Андина, но съм сигурен, че ще намерим някакво решение. Какво точно очакваш да направя?
— Ще ти бъда страшно благодарна, ако откриеш Генд и го заколиш. При това искам да гледам как го колиш. Искам кръв, Елиар, много кръв. Искам да чуя и страшни писъци. Колко според теб би могло да ми струва това?
— От теб въобще не бих взел пари за такова нещо, Андина! — увери я той. — Сега вече сме приятели и въобще не би било възпитано от моя страна да взимам пари от теб за такава дребна услуга. Не си ли съгласна?
Андина изпищя от радост, прегърна Елиар и страстно го целуна, после викна на другите:
— Не е ли най-милото момче, което сте виждали?