Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че си доста близко до истината. Аз някога вярвах в късмета си, но Двейя ме излекува от тази вяра.
Гер внезапно се усмихна и каза:
— Андина отново го нахрани. Според мен Елиар даже не си дава сметка, че го храни. Как мислиш?
— Вероятно не си дава — съгласи се Алтал. — Елиар е много мило момче, но душевността му не е особено сложна. Докато тя му подава храна, няма да задава въпроси. Вероятно и не обръща особено внимание на действията й.
— Не мога обаче да разбера защо го прави. Когато се присъединих към вас, тя въобще не го понасяше. Сега обаче непрестанно се грижи за него.
— Държи се майчински, Гер. На жените това често им се случва. В началото го мразеше, но сега нещата се промениха.
— Радвам се, че си избра него, а не мен — каза Гер. — Мразя да ме подстригват.
След няколко дни Двейя остави Бейд да се занимава сам с Книгата и насочи цялото си внимание към Андина. Много от събеседванията им можеха да бъдат чути и от останалите. Владетелката на Остос бе красива млада дама с тъмна коса и огромни тъмни очи, обаче емоциите й бяха взривоопасни. Ножът я бе инструктирал „да се подчинява“, а това никак не й допадаше.
За да не пречи, Алтал бе преместил стола си близо до вратата. Прекарваше по-голямата част от времето си в наблюдения на останалите. Стараеше се и това му занимание много да не бие на очи.
— С какво се занимаваш, Алтал? — попита го Двейя един късен следобед, когато бяха останали сами в кулата.
— Наблюдавам, Еми. Наблюдавам и се уча. Нали именно това очакваше от мен?
— И какво научи?
— Мило мое котенце, събрахме доста странна колекция от хора. Те съвсем не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Ако изключим Гер, останалите не са много щастливи от това, което се очаква да направят. Андина определено ненавижда думата „подчинявам се“, а колкото до Елиар, не му е приятно, че трябва да „води“, тъй като му е добре известно, че още не е готов да командува армия.
— Думата „води“ при тези обстоятелства означава съвсем друго нещо, приятелю. За това ще поговорим по-нататък. Какво научи за другите?
— Струва ми се, че ти прояви известна грубост към Бейд. След като му отне астрологията, той остана съвсем без опора. Не знае вече в какво да вярва и е на път да престане да вярва в каквото и да било. Сигурен е, че „просветлявай“ означава, че трябва да проповядва. Навярно е доста трудно да се съчини проповед, в която да те призоват да не вярваш в нищо.
— И той все още не е разбрал всичко, Алтал — отвърна Двейя. — Когато му дойде времето, ще разбере. Какво ще ми кажеш за Лейта?
— Именно тя ме смущава най-много. Гледа умно и прави умни бележки, обаче е прочела върху Ножа нещо, което вероятно не е трябвало да прочита. Останалите не разбират напълно какво точно иска Ножът от тях. Лейта го знае. Лейта знае съвсем точно какво трябва да направи и на кого трябва да го направи. Това не й е приятно, Еми. Животът досега е бил суров към нея и тя е почти сигурна, че ще стане още по-суров.
— Много е по-силна, отколкото изглежда, Алтал. В определен момент ще й потрябва помощ, така че стой близо до нея. Бъди винаги готов да й я дадеш.
— Много загадъчно се изразяваш, Еми — упрекна я той.
— Алтал, на теб ти бе наредено да „търсиш“. Сигурна съм, че ще откриеш начин да й помогнеш. Стига да се постараеш, разбира се.
Двейя и Гер бяха седнали до източния прозорец и си говореха. До южния прозорец Елиар разказваше на Андина военни истории, а тя се преструваше, че се възхищава от тях, и в същото време му подаваше късчета храна. Лейта и Бейд, седнали пред мраморната маса, се бяха задълбочили в Книгата. Алтал така или иначе бе останал сам. Стоеше до северния прозорец и наблюдаваше ледените планини отвъд края на света. Независимо от казаното му от Еми продължаваше да възприема ръба на северната пропаст като край на всичко. Това, че светът си имаше съвсем ясно определена граница, го устройваше. Смисълът на думата „безкрайност“ не го интересуваше.
— Все още ли ме възприемаш като вещица, Бейд? — попита Лейта младия жрец.
— Естествено, че не! — отвърна Бейд. — Защо мислиш така?
— Знам, че не ме харесваш.
— Това е смехотворно, Лейта. Много те харесвам. Ти си един от другарите ми.
— Караш ме да се чувствувам като неодушевен предмет.
— Не мога да разбера накъде биеш.
— Ти си единственият мъж, когото познавам, който май не отчита факта, че съм жена.
— Давам си сметка за това, Лейта. Това няма връзка с нещата, които ни предстои да направим, обаче бъди сигурна, че си давам сметка.
— Не се замисляш върху това обаче — въздъхна тя. — Още в края на детството ми всички мъже от селото започнаха да ме оглеждат и да си мислят разни неща.