Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Спомням си, че продаваше паници и тенджери в Авес, когато го видяхме с Алтал — вметна Елиар.
— Само се правеше, че продава паници и тенджери — поправи го Алтал. — Всъщност задачата му бе да ни следи.
— Хном е голям хитрец и може само за миг да променя изражението и говора си — каза Двейя. — Може да бъде много мил и очарователен, обаче само един глупак би му се доверил.
— Историята става много интересна! — възкликна Гер. — Кой е следващият от лошите, вербувани от Генд?
— Гелта.
— Онази с желязната ризница, дето конят й беше стъпил върху облаците?
— Точно тя. Преди шест хиляди години беше вожд на войнствен род в Ансу.
Бейд се намръщи и попита:
— Това не е ли малко странно? Доколкото ми е известно, в Ансу мъжете не възприемат жените като човешки същества.
— Ти вече я видя, Бейд — напомни му Двейя. — Едра е като мъж и много свирепа. Тя е простовата жена със сипаничаво лице и голям нос. Израснала е сред войниците на баща си и разсъждава повече като мъж, отколкото като жена. Проляла е много кръв, за да извоюва престола си, и всеки човек, който е повдигал въпроса за нейния пол, не е доживявал да види залеза.
— И как успя Генд да вербува такава жена? — попита Бейд.
— Предложи й власт, Бейд. Гелта обича много неща, но жаждата за власт е най-силната й страст. Генд й предложи царства и владения, ако в замяна му даде душата си, и тя се съгласи. При това бе убедена, че е сключила изключително изгодна сделка.
— Кой е следващият? — попита Елиар.
— Изминаха цели хиляда години преди да открие следващия — отговори Двейя. — След религиозните войни и упадъка на Медио започна възходът на дейканската империя. В началото на шестото хилядолетие в град Дейка живееше жрец, почитащ екверския бог Апвос. Казваше се Арган и не криеше несъгласието си с първожреца относно някои много заплетени проблеми на астрологията. Накрая първожрецът му заповяда да се покае, но Арган не се подчини. Тогава първожрецът използува властта си и изгони Арган от храма.
— За Бога, та това е ужасно! — възкликна Бейд.
— И Арган мислеше така. Животът му бе лишен от смисъл и той бе обзет от абсолютно отчаяние. Генд го вербува със същата лекота, с която се откъсва презрял плод.
— Има ли наистина бог на име Апвос? — попита Гер.
— Това име е вариация на „Дейвос“ — обясни Двейя. „Апвос“ означава „Бог на водата“ така, както „Хердос“ означава „Бог на добитъка“. Погледът на медите е обърнат към небето. На екверците — към езерата им. На вектите и плакандците — към техните стада овце и крави. Използуват различни имена, но имат предвид един и същ бог.
— Това известно ли им е?
— В действителност, не — отвърна Двейя и повдигна рамене. — Мен например ме наричат с поне десетина имена, откакто започна всичко. Както и да е, последният човек на Генд живееше в Регвос преди около три хиляди години. Има дарбата на Лейта.
— Не бих я нарекла „дарба“ — възрази Лейта.
— Коман е на друго мнение. Регвос е размирна земя. Била е колонизирана от остосите, обаче почвата не я бива, а и златото там е малко.
— Все още има няколко наши селища по крайбрежието й — добави Андина. — Разходите по тях са много по-големи от приходите. Те са бреме за хазната.
— Коман използуваше дарбата си, за да научава тайни, които после продаваше — продължи Двейя. — Срещата му с Генд бе случайна и това, което Коман видя в главата на Генд, много му хареса. Не се наложи да го вербуват, той предложи услугите си доброволно. — Двейя й се усмихна. — Алтал постъпи ужасно с клетия Коман, когато го срещнахме. От всички ви Лейта най-добре ще оцени чувството му за хумор.
— Еми ме предупреди, че Коман ще се опита да се вмъкне в мислите ми — поясни Алтал. — Каза ми, че за да не го допусна там, е най-добре да почна да броя, като обаче наруша естествения ред на числата: например, като броя „едно, две, три, седемнадесет, девет, четиридесет и три“ и така нататък. За да стане по-забавно, добавих и дроби: седем цяло и пет осми, деветдесет и две и дванадесет тридесети и така нататък. Странно, но Коман не успя да оцени шегата ми.
Очите на Лейта внезапно се разшириха и тя потрепери.
— Алтал, моля те! Обещай ми, че никога няма да ми погодиш този номер!
— Това наистина ли би било толкова неприятно? — обърна се Анди на към приятелката си.
— Направо ужасно! — Лейта пак потрепери. — Алтал, как реагира Коман, когато направи това с него?
— Тръгна по пътя и започна да си говори сам. Използуваше доста цветист език.
— Не е ли време за обяд? — внезапно попита Елиар.