Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Двейя посочи северния прозорец и добави:
— Причината за това е ей този лед.
— Как е възможно ледът в далечния север да се отрази върху състоянието на южното крайбрежие?
— Ледът е замръзнала вода, нали?
— Разбира се.
— Количеството на водата е неизменно. Част от нея се намира в моретата, друга част във въздуха, като облаци например, а трета част е застинала в ледниците. Климатът периодично се променя. Става по-студено и ледниците започват да растат. Все по-голяма част от земната вода се превръща в ледници, а в моретата и облаците остава все по-малко вода. Валежите вече не са така чести, а равнището на морето започва да спада. Именно този спад променя бреговата линия. Южното море открай време е било плитко, така че когато водата отстъпва, сушата се увеличава.
— Чудни са делата Господни! — рече вдъхновено Бейд.
— Сигурна съм, че на брат ми му би било приятно да чуе тези думи — сухо каза Двейя.
— Дейвос е нашият Бог.
— Имах предвид другия си брат.
Бейд я погледна ужасено.
— Тази конкретна промяна на климата е дело на Дейва — обясни му Двейя. — Времената са интересни. Дейва събра своите хора, а аз — моите. Намираме се пред прага на доста хубава война, Бейд, и Дейва прави всичко възможно, за да постави Генд в по-добра позиция. Моретата пресъхват, а ледниците, когато се раздвижат, ще стрият планините на прах. Засушаванията ще предизвикат масов глад и империите ще се разпаднат.
— Та това би било краят на света! — възкликна Бейд.
— Ако ние победим, той няма да настъпи.
— Бейд, нали това ти помага да усетиш собствената си значимост? — лукаво попита Лейта. — Хайде, момче, спасявай света, и то по-бързо!
— Стига, Лейта! — смъмри я Дейва.
— Бе твърде удобна възможност да му го кажа, Двейя.
— Не е ли време за… — започна Елиар.
Андина, която седеше до него и през цялото време не откъсваше поглед от младия арумец, докосна китката му и му подаде голямо парче сирене. Елиар механично го взе и почна да яде.
Лицето на Андина грейна като слънце.
Двейя стрелна с поглед Алтал и безмълвната й мисъл замърка в главата му.
— Видя, нали? — попита тя.
— Разбира се — отвърна й той също така безмълвно. — Това твоя идея ли беше?
— Не, нейна. Под стола си държи торбичка с храна и отсега нататък винаги, когато стомахът на Елиар започне да стърже, ще има грижата да засища глада му. Ако се вгледаш по-внимателно, вероятно ще забележиш, че той дори не забелязва, че се храни. Андина твърди, че прави това, та Елиар да престане да прекъсва останалите. Според мен обаче работата е по-дълбока. Бих я свързала и с желанието на Андина да подстриже Гер.
— Не намираш ли, че Андина е доста сложно девойче?
— Вярно е — съгласи се Двейя. — Забавно е обаче.
— От колко време сме тук, Алтал? — попита Елиар след няколко дни, докато изкачваха стълбището към стаята в кулата.
— Поне от месец — отвърна Алтал.
— И аз така си помислих. Навън да не би да става нещо странно?
— Какво имаш предвид?
— Дните би трябвало да стават по-къси. Доколкото обаче мога да преценя, това не се случва.
— Вероятно е работа на Двейя.
— Не разбирам.
— И аз не разбирам. Или поне не разбирам всичко. Двейя си играе с хода на времето. Най-вероятното е в момента да изживяваме непрестанно все един и същ ден. Въпреки, че при всяко поредно изживяване се случват различни неща.
— Ако ти кажа, че това е невъзможно, ще има ли полза от думите ми?
— По всяка вероятност не особена. Навън действува Генд и винаги, когато реши да направи нещо, трябва да имаме готовност да пъхнем пръти в колелата му. Работата е там, че още нямаме такава готовност. Именно заради това Двейя ни доведе в този Дом. Тук времето тече така, както тя намери за добре. Ако за подготовката ни бъдат потребни години, тя ще ни ги даде. Когато обаче излезем навън, ще се окаже, че е изминал само ден.
— С тази разлика, че всички ще сме по-стари.
— Мисля, че не си прав, Елиар.
— Нищо не мога да разбера.
— Не само ти си в това положение.
— Ще престанеш ли да надничаш насам-натам, Лейта? — попита Двейя.
— Не мога да контролирам мислите си — призна Лейта и въздъхна. — Винаги, щом погледна някого или го чуя да говори, моето умение, или както и да го наричате, веднага се задействува. После някой друг каже нещо и то се задействува и спрямо него. Не го правя нарочно и дори не го искам — умението ми се проявява инстинктивно.
Двейя разтвори Книгата и каза:
— Няма да е зле да вземем някои мерки още сега. Дарбата ти, ако решим да назовем това твое умение така, се провява съвършено безконтролно.
Прелисти първите страници на Книгата и след малко очевидно успя да открие необходимата.