Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин Двейя изглеждаше замислена. Седна до мраморната маса, положи ръка върху Книгата и зелените й очи издадоха, че е потънала в размисъл.
Алтал и останалите безмълвно заеха обичайните си места.
— Сега искам от вас да ме слушате много внимателно — каза Двейя. — Вече знаете как трябва да се „използува“ книгата и как Елиар „използува“ Ножа. Настъпи моментът да се научите как да се „използува“ Домът.
Тя се изправи и ги погледна.
— Това може да ви се стори трудно, а и няма да ви е лесно да усвоите някои от нещата, които ще чуете, но ще трябва да ми имате доверие. Няколко пъти подметнах, че Домът в действителност не е тук, но това не е съвсем точно. Домът се намира тук, но в същото време се намира и навсякъде другаде.
— Да не би да искаш да кажеш, че се движи? — попита недоверчиво Гер.
— Не съвсем — отвърна тя. — Не е необходимо да се движи, Гер. Той се намира навсякъде, и то в един и същи момент. Предполагам, че вече всички сте забелязали колко е голям.
— Така е — потвърди Алтал. — Когато дойдох тук, за да открадна Книгата, реших, че ще ми потрябват седмици, за да успея да претърся всички стаи.
— Дори и след цели векове търсене, Алтал, пак щеше да си докоснал само повърхността. Бих могла да кажа, че Домът е всъщност светът, но това би било опростенчество. Той е всъщност доста по-голям. Когато казвам, че се намира навсякъде, това означава наистина навсякъде. Когато Дейвос го направи, нямаше друга стая освен тази. Той излезе от нея, за да сътвори всички останали места, и направи и врати, които да водят до тях. Именно благодарение на това Домът стана по-голям. Именно поради това важното в този Дом са не стаите, а вратите. Ако Андина пожелае сега да се отбие в тронната си зала, за да си поговори със своя върховен управител княз Дакан, би трябвало да яхне коня си, да пресече Кагвер и да мине покрай Кантон, и едва тогава ще се озове в Остос. Може да стигне дотам обаче и по друг начин. Достатъчно е да тръгне по южния коридор и да отвори една врата в Дома, и ще стъпи направо в тронната си зала.
— Не може да е толкова просто! — възкликна Бейд.
— Прав си, не е просто. Тя трябва не само да отвори правилната врата, но и да вярва, че именно тя е правилната врата. Ключът на тази врата е вярата.
— А ако не вярва? — попита Гер.
— Ако не вярва, просто ще влезе в една празна стая. Когато казах, че ключът е вярата, имах предвид точно това.
— Значи това е въпрос на вяра? — попита Бейд.
— Да. Ние създаваме нещата, като вярваме, че ги създаваме.
— Еми, извън Дома е пълно с хора, които вярват в много странни неща — каза Елиар. — Можем ли да кажем, че тези неща стават истински, защото хората вярват в тях?
— За тях са истински.
— Точно заради това е най-добре да не вярваш в нищо, Елиар — каза Гер. — Така няма опасност да се объркаш.
— В такъв случай светът не би ли станал твърде самотно място? — попита Елиар.
— С това се свиква.
— Човечеството трябва да вярва в нещо, Гер — каза Бейд на момчето.
— Защо?
— Защото… — Бейд се запъна.
— Предстои ни да изминем дълъг път заедно с Гер, нали? — попита Лейта.
— Бих казал, че да — съгласи се Алтал. — Той обаче е много добро момче, така че ще има добрината да ни го посочва.
— Не това имах предвид, Алтал.
— Разбирам, но все ще трябва да тръгнем по този път.
— Стига, Алтал — твърдо каза Двейя.
— Добре, мила.
Гер се намръщи и попита:
— Нали и на Генд му е по силите да прави същото? Разбрах, че си има къща в Некверос и че и тя си има врати също като на нашия Дом, нали така?
— Да. Неговият дом се казва Нагараш.
— Значи именно с помощта на тези врати той и неговите хора могат да се появяват навсякъде, сякаш от нищото, нали? Цялата тази работа ще стане много интересна.
— Обясни ми какво разбираш под „интересно“ — каза му Двейя.
— Ще бъде весело — отвърна Гер. — Генд ще се появи на едно място, ние — на друго. Никой няма да знае къде е другият или с кого ще е, когато се появи. Това ще е най-зъбавната игра, която е съществувала.
— „Зъбавна“? — каза Елиар. — Доколкото ми е известно, такава дума не съществува.
— Ти нали разбра какво искам да кажа? — попита Гер.
— Да, но…
— Щом си ме разбрал, значи такава дума съществува. Не съм ли прав?
— Струва ми се, че с това дете ще си имам главоболия — каза Двейя.
— Това е Остос! — възкликна Андина, когато Елиар отвори вратата в дъното на един от дългите слабо осветени коридори в южното крило на Дома.
— Само погледай, Андина — нареди й Двейя. — Не влизай. Нямаме време да те търсим.
Алтал забеляза, че прагът на вратата е с неясни очертания — но отвъд него всичко бе съвсем ясно и видимо. Виждаше се павирана улица, от двете страни на която бяха разположени някои от магазините, познати му от последното му пътуване в Остос. Улицата завиваше към хълма, водещ към двореца на Андина.