Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Сякаш в сън, тя му се яви сред играта на лунната светлина и Божествения огън, а около тях се разнасяше Песента на Ножа.
Косата й имаше цвят на есен, а тя бе толкова съвършена, че сърцето му се сви. Бе облечена в къса старовремска туника, а есенната й коса бе старателно сресана. Чертите й, изразяващи съвършено спокойствие, бяха някак си извънземни. Тя му подаде ръка.
— Ела — каза му нежно. — Ела с мен. Аз ще се грижа за теб.
— С удоволствие ще те последвам — отвърна той. — Светът ме уморява и вече ми е омръзнал. Къде ще отидем, мила? И кога ще се завърнем?
— Дойдеш ли с мен, никога няма да се завърнеш тук — рече тя с трептящия си глас. — Ще се разхождаме заедно сред звездите и късметът ти никога вече няма да ти изневери. Дните ти ще бъдат изпълнени със слънце, а нощите ти — с любов. Ела с мен, мили. Ще се грижа за теб.
И го хвана за ръка, и го поведе по добре познатите му стълби към изпълнената със светлина кула, където бяха живели преди.
Когато влязоха, вратата зад тях изчезна и се сля с извитата стена. Изчезнаха и всички останали врати.
Сърцето на Алтал бе изпълнено с щастие, защото вече си беше у дома и нямаше повече да се скита.
Изредиха се няколко годишни времена. Или няколко века. Пролетта се бе завърнала в Дома на края на света и Алтал, седнал на масата, спокойно прелистваше страниците на Книгата.
От покритото с кожи легло се разнесе познат звук.
— Какво става, Еми? — попита той. — Мислех, че вече сме оставили котката в миналото.
— За какво говориш? — попита Двейя с есенните коси.
— Ти мъркаше, Еми.
Тя се засмя.
— Може и да съм мъркала. Не е лесно да се отървеш от стари навици.
— Мъркането е приятен звук, Еми. И изобщо не ме дразни.
Тя стана и се протегна.
— Вероятно мъркам, защото съм щастлива. Няма по-подходящ звук за изразяване на щастието.
— Аз също съм щастлив, Еми, но се оправям без мъркане.
— Ела тук, любов моя. Ела. Трябва да ти кажа нещо.
Той прибра страниците в бялата кутия, отиде при леглото и като погледна планините зад южния прозорец, каза:
— Пролетта настъпи много рано тази година.
— Освен това вероятно ще продължи доста повече от обичайното — каза тя.
— Така ли? Защо?
— Светът празнува, мили — отвърна тя.
— Нещо специално ли се е случило?
— Нещо наистина много специално, любов моя — отвърна тя и нежно го погали по лицето.
— Да не би да си решила да го запазиш в тайна?
— Не е от тези неща, които могат дълго да се запазят в тайна — отвърна тя, усмихна се загадъчно и после леко докосна закръгления си корем.
— Може би в последно време малко прекаляваш с яденето, Еми — каза той.
— Не си прав — отвърна тя и го стрелна с поглед. — Тази сутрин си доста несъобразителен. Освен от храната, от какво друго може да се издуе коремът на една жена?
— Ти сериозно ли говориш?! — възкликна той.
Тя отново потупа корема си.
— Ако не аз, то говори сериозно. Ще си имаме дете, Алтал.
Погледът му се изпълни с удивление. После очите му се напълниха със сълзи.
— Нима плачеш, Алтал? Винаги съм си мислила, че не знаеш какво е това сълзи.
Той я взе в обятията си и я притисна към себе си. По лицето му се стичаха щастливи сълзи.
— Еми, наистина много те обичам! — каза Алтал.
Нищо друго не му дойде наум.