Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Денис знае, че аз знам, че ще даде, и пушилката, която вдига, си е чиста формалност като потрепването на крилата на някоя обречена пеперуда, но все пак ми е жал за него… Затова попитах Мура какво мисли за „Бистрьонок“ на закуска, обяд и вечеря в продължение на три дни до заплата. Тя е готова и за елдена, и за оризова каша, което е добре.
Та значи и Плешивия има същия проблем като моя — с парите. Станало му е нещо. Вече почти цяла седмица по някаква причина избягвал да харчи пари: не си купувал дрехи, проверявал си касовите бележки в супера и дори ходил до магазин „Лента“, който е за стоки на едро. А вчера цял ден мислил кога ли е успял да изяде толкова йогурти?
Тази седмица Плешивия ходил няколко пъти с приятели в разни барове и ресторанти, но финансовият му проблем се проявявал и там. Щом наближало времето за сметката, той скачал и изчезвал, без да се сбогува. Просто не можел да се раздели с парите си! Ама какво да говорим, щом прекрати дори работите по издигането на малка кула за наблюдение към булевард „Владимирски“ в двора и вече обмисля да се оттегли от доставките на топла храна за портиерката.
Подозирам, че се съгласих на бартера твърде лекомислено — не си представях, че ще се сблъскам с толкова сложен проблем като парите… Много се притесних и уплаших… (но бартерът си е бартер и сега съм длъжна да му окажа псих. помощ).
— Ъ-ъ-ъ… вашият проблем… е много типичен за богатите хора в цял свят.
Плешивия тутакси се изпъчи доволно, а аз все още нямах представа какво да правя.
— Знам точно какво трябва да се направи — обясних аз, — сто пъти съм се сблъсквала с тази неприятност на мно-о-го богатите хора от цял свят, а сега я срещам и у вас…
Плешивия се наду като двойкаджия, избран за отговорник на класа.
— Трябва да направите три добри и щедри дела — отсякох твърдо, — три пъти да похарчите пари не за себе си. Подобренията в двора и храненето на портиерката не се смятат. Парите трябва да се изхарчат за конкретни хора.
— Това пък какво значи? — възмути се Плешивия.
— Богатите се лекуват така — напомних му аз. — Но има една тънкост. Ако дори само в един от трите случая изпитате съжаление за похарчените пари, всичко пропада и трябва да започнете отначало.
Надявам се Плешивия да не е чел като дете как Незнайко вършеше добри дела, за да се сдобие с вълшебната пръчица.
— След една седмица ще дойдете при мен за отчет. И тъй — три добри дела! И не забравяйте — трябва да се радвате, че с парите си можете да помогнете на хората!
5 април, четвъртък
В десет сутринта се разнесе странен звън — беше Андрей.
— А-а-а, какво става с физиката? Справил ли съм се хм… хм… добре със задачите?
Казах му, че се е справил, за да не се тревожи, макар че изобщо не знаех, а според мен и Мура също.
Андрей мълчеше. Аз също мълчах, само дето му разказах за погубената си в зародиш кариера в сферата на праха за пране.
— Нима не му хареса, че мога да броя от петгодишна?
— Хм… хм… Познавам го този член на „Ротари клуб“ — каза Андрей и добави, че нямам никаква работа в неговия бизнес. Тогава го попитах дали самият той не е член на „Ротари клуб“, при което Андрей издаде странен звук, нещо между обикновеното хъмкане и умерено изръмжаване, от който заключих, че тази местна организация на влиятелни хора не се ползва с уважението му. Каза, че това значи само голям членски внос в твърде неприятна компания.
Щом е така, добре че не почнах работа при онзи капризен субект. Много ми се искаше да попитам, но не се реших, какъв е в такъв случай самият Андрей, ако са го канили в „Ротари клуб“ — медиен магнат, собственик на битак, политик?
Андрей мълча толкова дълго, че се почувствах неловко и за да наруша мълчанието, казах:
— Искате ли да излезем някъде?
Андрей отвърна да, утре вечер, защото след това няма да може.
— Къде ще ходим? — попитах.
— Ъ-ъ-ъ… все едно.
— Утре във Филхармонията има хубав концерт — подхвърлих с въпросителна интонация, за да му оставя път за отстъпление — току-виж се е съгласил само от любезност и вече се разкайва…
— Мога не по-рано от осем часа.
Какво значи „мога“? Да не си мисли, че всеки си насрочва концерт в удобно за него време?
— Но точно тогава пък Филхармонията не може.
— Хм… — въздишка, малка пауза. — В шест часа… — продължителна пауза, въздишка — … пред дома ви. Хм… Довиждане.