Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Отначало не исках да го записвам в дневника си, но си помислих, че няма да е честно — днес ми се наложи да купя в „Стара книга“ „Сага за Форсайтови“ с ДРУГА ОБЛОЖКА. Някога я имах (книгата, а не обложката), но след това изчезна някъде и купих „Сагата“ в зелена обложка, но не посегнах към нея нито веднъж, защото и без това мога да я цитирам цялата. А сега гледам — ето ги, тези два старинни сини тома, такива, каквито бяха и моите едно време! Четях „Сагата“ вкъщи, докато обядвах, и не можех да се откъсна — абсолютно друга „Сага“, истинската, моята.
Вечерта размишлявах — на пръв поглед няма нищо срамно, — голяма работа, купила съм си книга и някои други книги, и затова парите не ми стигнаха за камамбер и филе, но не знам защо ме беше срам и много ми се ядяха и филе, особено камамбер. Не, стига толкова, по дяволите, рекох аз и започнах да звъня на всички (засега на най-близките), за да ми търсят работа. И ето че днес в четири часа имам решаваща среща по този повод. Никита се е уговорил да ме приеме един важен господин, който имал нужда от съобразителен сътрудник (това е точно за мен) на непълен работен ден (и това е точно за мен).
Важният бизнесмен, член на „Ротари клуб“ (знам от литературата, че на Запад „Ротари клуб“ е организация на влиятелни бизнесмени, политици и др. Добре е, че те са се обединили и у нас), търгува с прах за пране. Наредил да отида в Шереметевския дворец.
Членът на „Ротари клуб“ се оказа много приятен елегантен господин. Той топло ме заразпитва за работата, заплатата и семейството ми.
— А защо колата ви е в такова състояние? — попита той.
Оцених високо интереса му към моя живот, отпуснах се и започнах да разказвам подробно как Денис е забравил при мен полуживия си ландроувър завинаги.
— Разбирате ли, моят мъж, тоест първият ми съпруг… не, тоест аз нямам никакъв втори съпруг…
— Ето ви психологически тест за интелигентност — прекъсна ме господинът, вперил поглед в мен. — Продължете реда: Е Д Т 4.
— Не знам — признах си. Сега господинът ще каже — извинете, но сте дебил. — Ох, не, почакайте! — изписках притеснено. — Едно, две, три, четири, пет… Така ли е?
— Знаели сте го отпреди, знаели сте го!! — развика се господинът.
Изпъчих се гордо и му казах, че баща ми е бил математик и още на пет години съм знаела, че след едно идва две. Затова мога да се справя с всеки тест, дори мога да продължа реда и по-нататък — следват шест, седем, осем…
Надявам се, че успях да се проявя добре и сега ми предстои главоломна кариера в областта на праховете за пране. Отначало ще стана лявата ръка на този господин, после дясната, после ще се разклоня от него със свои собствен бизнес (може и да разоря фирмата му, зависи как ще се държи той), а след това… след това и мен ще ме приемат в местния „Ротари клуб“…
Господинът каза, че ще помисли и ще се обади на Никита (защо пък на Никита?).
По време на вечерната лекция непрекъснато ми беше в главата как добре се проявих на събеседването и изведнъж ми дойде наум, че трябва да обучаваме и младите да се справят с такива тестове — нали животът, кариерата и прочие са пред тях.
Като своеобразен тест накарах студентите да напишат есе от три изречения на тема „Сутринта се събудих целият зелен“, но така, че есето да си има увод, основна част и заключение. Не се справи никой освен едно момче, което прочете следния текст:
Увод: Събуждам се една сутрин целият зелен.
Основна част:
Заключение: Повече няма да си купувам от тая марихуана!
Способно момче, браво!
Вкъщи не можах да дочакам обаждането на Никита и му позвъних.
— Какво става с праха за пране? — го попитах и очаквах да чуя, че всичко е наред, че онзи ме взима на работа, но ядец. Новините бяха лоши — не съм била подходяща за господина от „Ротари клуб“. Той смятал, че такива прекалено съобразителни особи не трябва да бъдат допускани до продажбата на прах за пране. Обидно е, но е обяснимо — конкуренцията от моя страна го е уплашила (в началото ще си отворя свой филиал, после ще го погълна…). Въпросът с работата остана открит.
4 април, сряда
Тази вечер дадох консултация на Плешивия (не мога да свикна да го наричам Кърмилец). Оказа се, че и той има планина от проблеми (подозирам, че не всичко е толкова просто — може би най-вече му харесва да го слушат). Днешният проблем на Плешивия са парите, както и моят.
След като платих на Ирина Андреевна, за нас двете с Мура останаха само за едно пластмасово пръстенче (Мура иска да е светлосиньо, а аз смятам, че по-добре да е зелено, да й отива на очите). Дали да не преразгледам решително целия си домашен бюджет или пък да помоля Денис да ми прати авансово парите за следващия месец? (Той ще се развика, че ние с Мура сме големи прахосници, а той не е милионер.)