Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Беше едър, с могъщ гръден кош, широкоплещест и плешив — представител на възрастното поколение, когото с еднаква сила можеш да вземеш за пристанищен работник или за кръчмарски побойник, — излъчващ ненатрапчива сила. Пистильо вероятно беше минал шейсетте години. Носеха се слухове, че скоро щял да се пенсионира.

Специален агент Клодия Фишър въведе Тикнър в кабинета и затвори вратата на излизане. Тикнър свали слънчевите си очила. Застана с ръце зад гърба. Нямаше покана да седне. Нямаше поздрав, нито ръкостискане, нито намек за приветствие.

Без да вдига поглед, Пистильо произнесе:

— Разбрах, че сте се интересували за трагичната смърт на специален агент Джери Камп.

В главата на Тикнър светна алармен сигнал. Брей, бързо пипат. Беше започнал проверката преди броени часове.

— Да, сър.

Драскането продължи.

— Той ви е преподавал в Куонтико, нали така?

— Да, сър.

— Беше страхотен учител.

— Един от най-добрите, сър.

— Най-добрият, агент.

— Да, сър.

— Интересът ви към неговата смърт — продължи Пистильо — има ли нещо общо с миналата ви връзка със специален агент Камп?

— Не, сър.

Пистильо спря да пише. Остави химикалката и скръсти върху бюрото ръце, които можеха да натрошат скала.

— Тогава защо разпитвате?

Тикнър внимаваше за евентуални капани и уловки, които можеха да се съдържат в отговора му.

— Името на съпругата му изникна във връзка с друг случай, по който работя.

— Това ще рече случаят Сейдман с убийство и отвличане?

— Да, сър.

Пистильо се навъси. Челото му се сбърчи.

— Мислите, че има връзка между случайната стрелба по Джери Камп и отвличането на Тара Сейдман?

Внимателно, напомни си Тикнър. Полека.

— Това е версия, която искам да проверя.

— Не, агент Тикнър, не е.

Тикнър замръзна на мястото си.

— Ако искате да свържете Рейчъл Милс с убийството и отвличането Сейдман, направете го. Намерете доказателства, които я свързват със случая. Но за целта не ви е нужна смъртта на Камп.

— Може да са свързани — настоя Тикнър.

— Не — отсече Пистильо с глас, оставящ малко място за съмнение, — не са.

— Но аз трябва да проверя…

— Агент Тикнър?

— Да, сър.

— Вече съм прегледал делото — заяви Пистильо. — Нещо повече, помогнах лично в разследването на смъртта на Джери Камп. Той ми беше приятел. Разбирате ли?

Тикнър не отговори.

— Напълно съм удовлетворен, че прострелването му е било трагичен инцидент. Което означава, че вие, агент Тикнър — Пистильо насочи месест пръст към гърдите на Тикнър, — също сте напълно удовлетворен. Ясно ли се изразявам?

Двамата мъже кръстосаха погледи. Тикнър не беше глупак. Обичаше си работата в Бюрото. И искаше да се изкачи по служебната стълбица. Не си струваше да дразни могъщ началник като Пистильо. Тъй че накрая Тикнър пръв отмести поглед.

— Да, сър.

Пистильо се успокои. Вдигна химикалката си.

— Тара Сейдман липсва вече повече от година. Има ли доказателство, че е още жива?

— Не, сър.

— Тогава случаят повече не е наш. — Той се залови да пише, без да се стеснява, че това е отпращане. — Остави го на местните.