Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Вярно.

— Записаните набирания не ми свършиха работа, защото няма списък с номера, което означава, че или човекът не се е обаждал на никого, или е набирал блокиран номер.

Опитвах се да следя мисълта й.

— Добре.

— Но получените обаждания са друга работа. В списъка има само едно. Според записания час е получено в полунощ. Току-що проверих телефонния номер в обратния указател на „Суичборд точка ком“. Това е жилищен адрес. На някой си Върн Дейтън в Хънтърсвил, Ню Джърси.

Нито името, нито градът ми говореха нещо.

— Къде се намира Хънтърсвил?

— Потърсих го на картата. Близо е до границата с Пенсилвания. Определих мястото с точност до няколкостотин метра. Къщата е съвсем усамотена. Десетки хектари земя насред Нищовил.

Почувствах хлад, който се разпростря към крайниците. Обърнах се към Лени:

— Трябва да заема колата ти.

— Почакай секунда — отвърна Лени. — В момента са ни нужни някои отговори.

Рейчъл се изправи.

— Искаш да знаеш за снимките от компактдиска ли?

— Да, като за начало.

— На снимките съм аз. Да, бях там. Останалото не е твоя работа. Дължа обяснение на Марк, не на теб. Какво друго?

Един път поне и Лени да загуби дар слово.

— Искаш да знаеш и дали аз съм убила съпруга си? — Тя хвърли поглед към Шерил. — Мислиш ли, че аз съм убила Джери?

— Вече и аз не знам какво да мисля — отвърна Шерил. — Но искам и двамата да се махнете оттук.

— Шерил — пророни Лени.

Тя му хвърли поглед, който би съборил нападащ носорог.

— Те не трябваше да прекрачват прага ни с всичко това.