![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да вляза в Интернет — обяви тя.
— Виж — каза Лени, — трябва да го обсъдим.
— Обсъди го с него — отсече Рейчъл. — Нужен ми е достъп до мрежата.
— В кабинета ми. Знаеш къде е.
Рейчъл бързо влезе в къщата. Последвах я, но останах в кухнята. Тя продължи към кабинета му. И двамата познавахме добре дома им. Лени остана с мен. Наскоро бяха ремонтирали кухнята в нещо като френски селски стил и бяха купили втори хладилник, тъй като четири хлапета ядат за четири хлапета. Вратите и на двата хладилника бяха отрупани с детски рисунки, семейни снимки и азбуката в ярки цветове. По новия хладилник имаше от онези магнитчета с поетични надписи. По дължината на дръжката му се стичаха думите „СТОЯ САМОТЕН КРАЙ МОРЕТО“. Аз се разрових в аптечката над мивката.
— Ще ми кажеш ли какво става?
Открих комплекта на Шерил за първа помощ и го извадих.
— В къщата ми имаше стрелба.
Осведомих го в най-общи линии, докато отварях комплекта за първа помощ и проверявах съдържанието му. Вътре имаше достатъчно превързочни материали за на първо време. Най-сетне го удостоих с поглед. Лени просто зяпаше насреща ми.
— Избягал си от местопрестъпление?
— Ако бях останал, какво щеше да стане?
— Полицията щеше да те прибере.
— Именно.
Той поклати глава.
— Вече не смятат, че ти си го извършил.
— Как така?
— Смятат, че е Рейчъл.
Замигах, без да знам как да реагирам.
— Тя даде ли ти някакво обяснение за онези снимки?
— Още не — отвърнах и добавих: — Не разбирам. Как така са решили, че е Рейчъл?
Лени очерта набързо теорията, в която участваха ревност и ярост, както и фактът, че съм забравил ключови моменти от стрелбата. Стоях, прекалено зашеметен, за да реагирам. Когато си върнах дар словото, произнесох:
— Това са пълни глупости. — Лени не отговори. — Онзи тип с фланелата току-що се опита да ни убие.
— И какво му се случи накрая?
— Казах ти. С него имаше още някой. Застреляха го.
— Ти видя ли някой друг?
— Не. Рейчъл… — схванах накъде бие. — Стига, Лени. Много добре знаеш.
— Искам да узная за онези снимки от компактдиска, Марк.
— Добре. Да идем да я попитаме.
На излизане от кухнята забелязах Шерил на стълбите. Тя гледаше надолу към мен със скръстени ръце. Не мисля, че друг път съм виждал подобно изражение на лицето й. Това ме накара да се спра. Килимът бе леко накапан с кръв, вероятно от Рейчъл. На стената висеше фотография на четирите деца, правена във фотостудио. Хлапетата се опитваха да изглеждат непринудено в белите си поло блузи на бял фон. Деца и толкова белота.
— Аз ще се погрижа — каза й Лени. — Ти стой горе.
Побързахме да влезем в кабинета. Върху телевизора стоеше накриво видео диск с последния филм на Дисни. Едва не се спънах в бейзболна топка и пластмасова бухалка. На пода бе разпръсната недовършена игра „Монополи“ с картинки на героите от „Покемон“. Някой, предполагам едно от хлапетата, бе надраскал на лист „НЕ ПИПАЙ НИЩО!“ и го бе закачил на дъската. Подминавайки камината, забелязах, че наскоро бяха подменили фотографиите. На тях децата бяха по-големи и отговаряха на сегашната си възраст. Но най-старата снимка с нас четиримата на „официалния танц“ беше махната. Не зная какво означаваше това. Най-вероятно нищо. Или просто Лени и Шерил се вслушваха в собствения си съвет — време е да продължим живота си нататък.
Рейчъл седеше до писалището на Лени, надвесена над клавиатурата. Кръвта по лявата страна на шията й беше засъхнала. Ухото й изглеждаше ужасно. Тя вдигна поглед, щом ни забеляза, и пак продължи да пише. Аз прегледах ухото й. Сериозна рана. Куршумът бе обелил горната му част и бе остъргал главата й странично. Само още сантиметър, по дяволите, само още половин сантиметър — и щеше да е мъртва. Тя не ми обърна внимание дори докато слагах бактерицидната паста и залепвах превръзката. Засега това бе достатъчно. При първа възможност щях да се погрижа истински за нея.
— Бам! — извика Рейчъл внезапно. Усмихна се и удари клавиша. Принтерът се задейства с бръмчене. Лени ми кимна. Довърших превръзката й и произнесох:
— Рейчъл?
Тя вдигна поглед към мен.
— Трябва да поговорим — додадох.
— Не — възрази тя. — Трябва да се махаме оттук. Току-що открих дебела следа.
Лени остана на мястото си. Шерил също се вмъкна в стаята, все тъй със скръстени ръце.
— Каква следа? — попитах аз.
— Проверих записаните обаждания на мобилния телефон — поясни Рейчъл.
— Нима е възможно?
— Те се виждат съвсем ясно, Марк — отвърна тя с нотка на нетърпение в гласа. — Записаните набрани и получени разговори. Стандартна опция на всеки телефон.