Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Първо искахме да говорим с теб — обясни доктор Брукс
— Няма да й казвате нищо! — настоя Ангъс.
— Ще ти оставим време да размислиш, но след това — кой знае… — заплаши го Тали.
Без да кажат нищо повече, доктор Брукс и мисис Хоутърн напуснаха магазина. Ангъс нервно се разхождаше в полумрака на кабинета си. Той се чувстваше притиснат до стената. От една страна, му беше противно да изпълнява желанията на Коул, от друга страна, Дюбоне само чакаше Ангъс да му падне в капана. А ако този тип разбереше, че Алена Макгарън му е племенница, животът му щеше да се превърне в ад. Той се сети за съмненията, които беше изказала жена му, но побърза да отхвърли тези мисли. Роберта никога не би скроила такъв мръсен номер някому. Ако той, Ангъс, дадеше благословията си за сватбата на Коул и Алена, щеше да се погрижи двамата да не бъдат особено щастливи заедно. Ангъс спря, потънал в мисли. Прецени всичките си възможности. Какво можеше да направи?
През този горещ августовски ден Ангъс се беше прибрал вкъщи по-рано от обикновено. Повече от две седмици Дюбоне го беше оставил на мира, но старият Крейгхъг не се осланяше на този мир. Това беше затишие пред буря.
Алена седеше на един стол на верандата и си почиваше след работа, когато вратата се отвори със скърцане и Ангъс се приближи. Изкашля се и от поведението му личеше, че иска да й каже нещо. След продължително мълчание той подхвана:
— Писах на Коул и го помолих за помощ в онази неприятна история с Дюбоне. Той предложи да те приюти за известно време в дома си, докато отшуми скандалът. Аз, разбира се, му напомних, че подобно решение на въпроса би могло да навреди на доброто ти име и затова му предложих да се омъжиш формално за него. Той прие с условието, че бракът ще бъде временен и ще съществува само на хартия. Когато се разрешат твоите проблеми, бракът ще бъде анулиран.
Алена го слушаше притихнала. Това, което разправяше вуйчо й, не й беше твърде приятно.
— Колко мило, че така се грижиш за мен, чичо Ангъс — отвърна момичето с леден тон. — Но предпочитам да не създавам главоболия на майор Лейтимър. Мога и така да напусна града! Не ми е необходима неговата закрила.
— Но нали хората на Дюбоне ще бъдат по петите ти. Той познава всички твои маскировки и не вярвам да има съвсем почтени намерения спрямо теб.
— Не искам да тежа никому и плюя на благодеянията на майор Лейтимър! Ако желаеш, мога веднага да напусна твоя дом.
— И къде ще отидеш? Може би при мисис Хоутърн или доктор Брукс? И тях ли искаш да изложиш на опасност? Помисли си. Поне това ни дължиш!
Алена скочи на крака и влезе в къщата.
През късния следобед на следващия ден тя беше повикана в кабинета на доктор Брукс. Със свито сърце се запита какви ли неприятности я очакват сега. Когато влезе в малкия кабинет, доктор Брукс се надигна иззад писалището си и затвори вратата след нея. Едва тогава погледът й попадна на мисис Хоутърн, която с горда осанка седеше в ъгъла на вратата. Възрастната дама кимна окуражаващо на момичето и се усмихна.
— Нещо лошо ли съм направила? — попита притеснено Алена.
— Не съвсем, просто една голяма глупост — обясни мисис Хоутърн.
Алена беше силно объркана. Тя просто физически чувстваше упрека на по-възрастните си благодетели и приятели.
— С големи усилия успяхме да намерим начин ти да напуснеш Луизиана, докато отмине напрежението. Трябваше доста дълго да убеждаваме Ангъс, докато се съгласи да ни съдейства. А сега разбираме, че ти с лека ръка си отхвърлила плана — упрекна мисис Хоутърн Алена.
— Не съм! — запротестира Алена енергично. — Добре чух аргументите на чичо Ангъс. Но не разбирам защо трябва да прекосявам половината страна, за да се скрия. Освен това не знаех, че вие…
Доктор Брукс се наведе напред, ръцете му си играеха с един скалпел.
— Питам се, Алена, доколко си наясно със сериозността на положението. Жак Дюбоне е придобил такова влияние в града, че може да стане опасен за теб. А ти знаеш, че той не се шегува. Ангъс все някак ще се справи с повдигнатите срещу него обвинения, защото не може да бъде уличен в нищо. Но ако се разбере коя си ти, ще загазиш зле, а Ангъс и Лийла рискуват да им се отнеме цялото имущество и да бъдат хвърлени в затвора.
Доктор Брукс млъкна. Алена напразно се мъчеше да намери аргумент срещу логичните му доводи.
— Ние те обичаме, Алена — подкрепи мисис Хоутърн доктора. — Но ти се превърна тук в опасност за всички. Майор Лейтимър ни увери в писмото си, че се отнася с разбиране към положението, в което се намираш. — Мисис Хоутърн спря и затърси нещо в чантата си. — Впрочем ето писмото му. Слушай: