Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж се развесели от нейната предвидливост. Явно го познаваше доста добре, за да му остави толкова много време за поправката на някакви си два стола.
— Може и да не намеря време за тях в близките месец-два, но за Коледа ще са готови. Ако случайно ти потрябват по-рано, само ми кажи. Ще ги оставя отпред, на верандата, та да ми напомнят, че трябва да ги оправя.
Хана вдигна глава и се спря, заслушана в песента, която Шимейн пееше на Андрю, докато го къпеше в задния коридор. Беше някаква забавна и приятна мелодия, несъмнено ирландска, а гласът на момичето бе нежен и сладък. По-възрастната жена погледна Гейдж и се усмихна.
— Не знам дали си наясно, Гейдж Торнтън, но мисля, че аз бих могла да се науча на едно-две неща от твоята прислужница. Не говоря само за готвенето. Тя има глава на раменете си и глас на ангел. Ще ми се да присъствам на уроците на Андрю по четене и писане, когато започнат. Никога не ме е бивало много в тия работи.
— Шимейн е всичко, което някога съм се надявал да намеря, че и повече — призна Гейдж.
— А ти разправяше, че не можела да готви — измърмори Хана и поклати глава.
Той сви рамене.
— Според мен Шимейн още не осъзнава колко достойнства притежава в действителност. Не само че е същинска майсторка в готвенето, но и се грижи за Андрю като истинска майка. Момчето е много привързано към нея.
— Да, забелязах го тая заран, когато Шимейн се опитваше да го защити от моите момчета. Не знаеше точно как да го стори, понеже се страхуваше да не нарани майчинските ми чувства. Нарочно оставих хлапетата да се поборичкат малко повече, отколкото трябваше. Исках да видя как ще реагира Шимейн и трябва да ти кажа, че нито една майка не е проявявала към родното си чедо загрижеността, която тя прояви към сина ти.
— Шимейн изглежда родена да бъде майка — отвърна Гейдж. — Тя притежава рядката дарба да вдъхва на детето сигурност и покой, да го кара да се чувства желано… и обичано.
Хана забеляза промяната, настъпила в самия Гейдж, и се усмихна със задоволство. Всичко, което беше казал за Андрю, очевидно се отнасяше и за него. За пръв път от онзи ужасен ден, в който бе умряла Виктория, той изглеждаше спокоен и помирен със себе си.
— Ти си истински късметлия, че си намерил Шимейн. Жени като нея обикновено не могат да се купят на никаква цена.
Тих, далечен плач смути съня на Шимейн, но тя не искаше да се събужда. Отново сънуваше, че препуска из бащиното си имение на гърба на своя жребец Донегал, отново усещаше как вятърът развява косите й и краищата на костюма й за езда, отново се наслаждаваше на тръпката да язди накъдето й видят очите, свободна и щастлива.
Плачът обаче продължаваше и скоро ширналите се зелени поля на родния й дом се замениха от стоманените решетки на затвора Нюгейт. В съня й нахлуха стенанията и отчаяните ридания на затворниците и стотиците стъпки, неизменно придружавани от звъна на тежките вериги. Обгърна я гъст, лепкав мрак, който заплашваше да я задуши…
Шимейн се надигна рязко в леглото с разтуптяно от ужас сърце и напрегнато затърси в тъмнината лицата на съкилийничките си от Нюгейт, ослушвайки се да чуе босоногите им стъпки. Изминаха доста мъчителни минути, преди да проумее, че това е било само един кошмар и че звукът, който чува, е плачът на Андрю от долния етаж. Тя наостри уши, очаквайки да долови някакво раздвижване в спалнята на Гейдж в отговор на жалното скимтене на момчето, но единственото, което чу, бе как плачът на детето стана по-силен и по-уплашен. Не можеше да си представи, че Гейдж е способен да спи, когато синът му плаче. Внезапно усети тревога. Ами ако с господаря й се бе случило нещо? Не, може би просто бе отишъл до тоалетната и не чуваше воплите на Андрю.
Трябваше да успокои детето. Тя отметна завивките, навлече бързо халата си и се втурна надолу по стълбите. Вратата на спалнята беше отворена и отблясъците от огъня в огнището, заедно с лунните лъчи, проникващи през прозорците, осигуряваха достатъчно светлина, за да види, че Гейдж го няма нито в леглото, нито в салона. Шимейн влезе в спалнята и предпазливо се прокрадна до малката ниша, в която спеше Андрю, опасявайки се да не би да е сгрешила и да не налети на господаря си. Но страховете й бяха неоснователни. В стаята нямаше никой друг, освен детето.
То не спираше да плаче и Шимейн побърза да отиде до люлката му и да го вземе на ръце. За да го утеши, тя запя нежна приспивна песен, целуна мократа му от сълзите буза и погали разрошените му къдрици, като го люлееше в прегръдките си и крачеше бавно напред-назад. Постепенно Андрю спря да плаче, а дишането му стана равномерно, но тъкмо когато Шимейн реши да го сложи обратно в люлката, от гърдите му се изтръгна ново сърцераздирателно ридание. Тя го прегърна и пак започна да обикаля от люлката му до спалнята на господаря си и обратно, докато не почувства как малката главичка се отпуска на рамото й. Тогава Шимейн престана да пее и се спря до люлката в малката стаичка. Искаше да се увери, че момчето е напълно заспало, преди да го сложи да си легне.