Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Не — поклати навъсено глава Джак. — Човек би си казал, че толкова хубава жена лесно ще бъде открита, но никой в Лондон не я е виждал. Ако някой все пак я е видял, получил е толкова пари, че си държи устата затворена.
— Хъммм — кимна замислено Люсиен. — Има много хора, за които личният й живот означава много повече от пари. Памела познава куп хора, които може да изнуди, та да направят каквото тя пожелае, независимо от това колко високо е възнаграждението. Потърси ли я и в „При Мейдрю“ и в „При Клаксънс“?
— Там отидох най-напред — обясни Джак, — обиколих и всички игрални вертепи и всички бордеи в Лондон. Тя положително е знаела, че ще я търсим и е забърсала всички следи. Но — кураж! — Джак потупа окуражаващо приятеля си по рамото. — Имам още някои идеи къде да я търся, а най-талантливите ми приятели вече надушват дирите й.
— Бих предпочел да разбера къде е, още преди рисунката да бъде публикувана — обясни Люсиен, — но в края на седмицата това вече няма да е толкова важно. След като Клара напусне Лондон, карикатурата вече ще може да се публикува, независимо от това дали сме намерили Памела или не. Когато хората разберат кой е „Le chat“, тя няма да може и толкова лесно да си отмъсти. Вие двамата с Улф знаете как да постъпите тогава, ако тя не напусне доброволно страната.
— О, да — каза Джак и очите му светнаха. — Когато му дойде времето, с огромно удоволствие ще се погрижа за лейди Холинг. Ще пийнеш ли едно бренди?
Люсиен прие с удоволствие и се настани в едно от удобните кресла в библиотеката на лорд Рексли. Джак се разположи срещу него.
— Как е лейди Клара? — попита той. — През последните четири дена нещата между вас пооправиха ли се? Вчера не успях да изтръгна от нея нито думичка за съвместния ви живот, въпреки че си направихме много хубава разходката из парка. Жена ти е винаги приятна компания.
— И на нея й е харесало — каза Люсиен. — Но бих предпочел вие двамата с Улф да престанете да й се извинявате. Вече ви е простила, но й е неприятно отново и отново да ви го повтаря. След Ковънт Гардън Улф се отбива всеки следобед с букет и за малко да й падне на колене. Трябваше да видиш как Клара се опита да го задържи изправен, беше ужасно смешно. До него тя изглежда толкова мъничка, но въпреки това го хващаше за раменете и го изправяше всеки път, щом той се опиташе да коленичи.
— Да поговоря ли с него? — засмя се Джак.
— Моля те — каза Люсиен. — Вчера я спаси само това, че му щукна нещо, останало недовършено в лабораторията. Помоли Клара да му даде лист хартия, за да го запише.
— О, Господи!
— Щом получи хартия и молив, и всичко свърши — засмя се Люсиен. — Оставих го да пише един час в гостната, преди да го помоля да си продължи работата вкъщи.
— Горкият Улф — каза ухилено Джак. — Ами с Кърлейн как се развиха нещата? Лейди Клара прости ли му?
Люсиен въздъхна и поклати глава.
— Провинения като това на Кърлейн и моето не могат да бъдат простени толкова лесно. Той вече два пъти се опита да посети Клара, но тя не го прие. Не зная какво стана с цветята, които й прати. Няма значение, нали половин Лондон прати цветя на Клара. Барингтън заприлича на оранжерия. На Клара това й харесва, тя обича цветя.
Джак го наблюдаваше спокойно.
— Още не си отговорил на въпроса ми, Лъки. Отношенията ви с Клара подобриха ли се?
— Да, мъничко, или поне ми се струва — каза Люсиен, но се запита дали наистина е така. Клара се опитваше да се държи колкото може по-нормално, поне пред слугите, пред тях тя се усмихваше и се преструваше, че всичко е наред. Насаме с Люсиен, вече не даваше израз на гнева и болката, които бе изпитала, когато видя карикатурата. Сега прекарваше много време сама и не търсеше близостта му, за разлика от преди, цялото й същество бе сякаш потънало в някаква сянка. Не желаеше да говори за рисунката, а когато Люсиен се опитваше да я изтръгне от мълчанието, все намираше причина да излезе от стаята. Нощем го взимаше лакомо и взискателно, защото явно го желаеше. Докато той я любеше, на лицето й се изписваха наслада и забрава, каквито дотогава не бе виждал. Обичаше я и затова й даваше каквото иска, въпреки че беше по-скоро само чувствена наслада, а не онзи прекрасен, наситен с дълбоко взаимно разбиране начин, по който се любеха преди и по който той така силно копнееше.
Отношенията им бяха крехки и Люсиен нямаше търпение да отведе Клара от Лондон. Тя склони да отидат за един месец в Пеъруд, но не и за по-дълго. Люсиен виждаше и в това известно отстъпление. Тя му каза, че ако е бременна, няма да пожелае да пътуват, ща се отнася до Пеъруд, ако се окаже красив, може и да… С това „може би“ Люсиен свързваше сега всичките си надежди.