Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Негово височество би желал да го посетим през антракта в неговата ложа — прочете тихо Люсиен, сгъна листчето и го пъхна в джоба си. Той не погледна към нея, а обърна отново очи към сцената.
— Желае личен разговор с пуйката, така ли? — каза спокойно Клара.
— Не — отговори смутено Люсиен. — В бележката е казано, че желае присъствието на виконт и виконтеса Калън. Друг не е споменат.
Клара само разтвори ветрилото и започна да си вее, за да поохлади гнева си.
През антракта Люсиен не се забърза особено. Той се разговори с гостите си, но не въвлече Клара в разговора. Постъпва умно, реши Клара, която тъкмо му отправяше хладен поглед, докато той докосваше ръката й и питаше дали е готова. Тя мълчаливо стана.
Фоайето пак беше пълно с хора, въпреки че този път Клара срещаше много от най-близките си познати. Още по-изненадващо беше, че сякаш всички желаеха да я поздравят.
— Лейди Клара — каза й топло сър Антъни Сейърс, когато се приближи към нея заедно с красивата си съпруга. — Радвам се да ви видя. Лорд Калън, как сте? Познавате жена ми, нали?
Клара погледна уплашено мъжа. Та той сигурно знаеше за карикатурата. Как тъй признава толкова открито познанството си с нея? Не знаеше ли как може да се отрази на репутацията му това, че разговаря с нея?
— Разбира се — изрече най-сетне. — Разбира се. Колко мило, лейди Сейърс.
Те поговориха няколко минути — по-късно Клара не можеше да си спомни за какво, — и Люсиен я поведе по-нататък.
След няколко крачки отново бяха спрени от познати, от лорд и лейди Дроджин, а след това и от дук Хейтмън и съпругата му. И така докато стигнаха до кралската ложа. Като по чудо всички техни приятели бяха в театъра и всички ги поздравиха.
Клара беше смаяна. Това засвидетелстване на лоялност за малко да я разплаче.
Най-накрая и най-учудващ беше благосклонният прием, който им оказа принцът. Той заведе Клара до външния край на ложата, целуна й ръка, предложи й стол и подхвана разговор с нея. Когато посещението свърши, за довиждане отново й целуна ръка. В очите му Клара прочете само най-сериозно отношение.
Останалата част от вечерта премина сякаш в мъгла, а връщането вкъщи — в мълчание. Люсиен сякаш разбираше, че Клара има сега нужда от това. Заговори едва малко преди да стигнат в Барингтън.
— Не сме обсъдили как ще стоят занапред нещата с плътската ни близост — каза той спокойно. — Аз с удоволствие бих продължил да спя с теб в леглото в моята стая, но ако ти предпочиташ друго, трябва само да ми кажеш.
Тя се позамисли. Беше ясно, че Люсиен е положил много усилия за това ходене на театър и това я утешаваше донякъде. Но болката й не беше причинена от мисълта за социалното й падение. Болеше я толкова, защото разбираше, че Люсиен вижда недостатъците й.
Каретата спря и Люсиен се обърна, за да й помогне да слезе. Погледите им се срещнаха, когато той хвана ръката й и за един кратък миг тя зърна в очите му неувереност.
Изкачиха мълчаливо стълбището. В салона тя каза:
— Мисля да спя в моята стая, Люсиен. Ако позволиш. — Не беше в състояние да го погледне.
Той докосна за миг лакътя й.
— Разбира се — беше отговорът му и той я придружи до нейната врата. — Ще ти изпратя камериерката. — За миг пръстите му я задържаха здраво, после той я пусна. — Лека нощ, Клара — каза учтиво. — Приятни сънища.
Той се поклони и излезе.
Часове по-късно Клара лежеше тъжна в широкото легло и си пожелаваше Люсиен да дойде и както вече бе направил веднъж, да я пренесе в стаята си. Тогава тя бе решила, че никога вече няма да спи в студената си стая.
Беше ужасно ядосана на Люсиен, но той й липсваше. Колкото и да се стараеше, не можеше да отпъди мъчителното чувство на болка от неговото предателство. Беше превърнал във виц и брака им, и нея, а тя така се бе старала те двамата да са щастливи. Беше паднал все пак на колене пред нея и я беше уверил, че я обича. Беше помолил да му даде възможност да го докаже и вече беше започнал да изглажда нещата.
Клара седна в леглото, обгърна коленете си и се загледа в камината, където слаб огън се мъчеше да стопли просторното помещение. Как е могла майката на Люсиен да издържи в тази стая? Допускаше, че стаята на Люсиен е не по-малка, но беше някак по-топла и уютна от тази. Питаше се дали Люсиен е заспал и дали тя му липсва в леглото. Клара притисна чело към коленете и се опита да поразсъждава трезво, но прекалено много мисли й минаваха през ума.