Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Плик ли? — попита Хейъс. — За този тук ли говорите, милейди?
Беше паднал на пода. Клара веднага го взе.
— Да, слава богу — каза тя, като видя, че е върнала рисунката в плика и никой не може да го види.
— Трябва да напиша една бележка — каза Клара. — Веднага. Помогнете ми да стана.
— Но, милейди — възрази госпожа Макинес.
— Помогнете ми — твърдо настоя Клара. — Добре съм. Трябва само да стигна до канапето. — Тя се облегна тежко на ръката на Хейъс. — Донесете ми хартия и мастило.
Беше кратка бележка, която тя сгъна и подаде на Хейъс.
— Занесете това веднага на капитан Блейксли. Лично.
Хейъс се поклони и тръгна, а Клара подаде ръка на госпожа Макинес.
— Госпожо Макинес, ще ми помогнете ли, моля ви, да се кача горе? Трябва да ми помогнете да си стегна багажа.
— Багажа ли, милейди?
— Да — отговори твърдо Клара. — Багажа.
Беше чиста случайност, че лорд Кърлейн видя как капитан Андрю Блейксли помогна на виконтеса Калън да се качи в някаква карета. Беше на път за Барингтън, за да се опита още веднъж да се извини на Клара и сега носеше нещо, което сигурна щеше да я омилостиви. Картината, която видя — как лейди напуска къщата под ръка с капитан Блейксли, го накара да се вцепени. Успя да зърне само за миг пребледнялото й лице под бонето. За разлика от нея спътникът й изглеждаше бесен. Той помогна на лейди Клара да се качи в каретата, след което яхна коня, който едно конярчето му беше държало.
Кърлейн стоеше и гледаше подир каретата, която потегли и се заотдалечава бавно по улицата. Блейксли я следваше отблизо. Той видя и багаж, багажа на лейди Клара. Защото от Калън нямаше и следа.
Кърлейн изруга, обърна се и се запъти към дома си.
Когато Люсиен се върна в Барингтън, беше вече тъмно. С Джак по петите му, той се втурна в къщата.
— Хейъс! — извика той. — Клара!
— Спокойно, Лъки — каза Джак. — Нали не искаш да предизвикаш паника.
— Милорд! — Хейъс се появи в хола. — Върнахте се, какво щастие!
— Къде е виконтесата? — попита Люсиен.
— Отиде си, милорд — каза откровено Хейъс. — Отпътува с капитан Блейксли преди няколко часа.
— С Блейксли? — гласът на Люсиен прозвуча ледено.
— Да, милорд. Той трябва да я заведе в Сейнт Дженивиъв.
— Кога тръгнаха?
— Малко след чая, милорд. Тук имаше една посетителка…
— Жена? — попита Люсиен.
— Господи! — възкликна Люсиен. — Клара прие ли я?
— Дал и се боя, че това ужасно я развълнува. Толкова съжалявам, че внесох визитната й картичка, милорд, защото след срещата им намерих милейди припаднала на пода.
— Припаднала? И въпреки това е отпътувала?
— Беше съвсем кратък припадък. Бързо се съвзе и отказа да изчака доктора или да си легне. Госпожа Макинес се опита да я разубеди, но тя настоя да тръгне. Да — и мисля, че ви остави бележка, в кабинета.
Люсиен не каза нищо повече и се запъти бързо към кабинета. Там бележката беше сложена върху голям плик и Люсиен веднага разбра, че е от онези, които лейди Холинг използваше, за да пренася рисунките си.
Милорд, заминавам си за вкъщи, за Сейнт Дженивиъв. Рисунката ще ви бъде достатъчно обяснение. Веднага ще започна с помощта на баща си, дело за развод и ще ви бъда благодарна, ако в бъдеще не се опитвате да влезете във връзка с мен и с моето дете. Не желая повече да ви виждам.
Тя дори не се беше подписала. Замаян от шока Люсиен посегна към плика. Когато видя себе си на рисунката, как лежи гол в леглото на Памела, той затвори очи.
После се накара да разгледа рисунката по-отблизо. Стори му се позната, въпреки че не можа да си спомни кога Памела я е направила. Тя знаеше колко му е неприятно да го използва за модел. Тази рисунка беше доказателство за доброто й познаване на човешкото тяло, беше едновременно чувствена и елегантна. Клара нямаше да долови сексуалния подтекст на работата. Отдолу се четеше подписът на Памела и думите „Le chat“.
Значи сега Клара беше вече наясно защо „Le chat“ знаеше за облога и за нейния прякор, и какъв е бил „Le chat“ за Люсиен, поне до брака. Беше и казал, че няма метреса и сега това беше истина, но тя щеше да помисли, че я е лъгал. Щеше да реши, че всяка негова дума е била лъжа.
Тя си бе отишла. Беше го напуснала, както винаги се беше страхувал. Той застана за минута неподвижно в стаята, в която неговия баща беше разбрал за изневярата на неговата майка и се мъчеше да проумее станалото. Клара го беше напуснала. Но тя не го беше мамила. Ако някой беше мамил, това беше той. Беше копнял тя да го обича, но само я беше прогонил, както баща му беше прогонил неговата майка. Каква странна мисъл, че сам си е виновен за драмата, от която винаги най-много се беше страхувал.