Магията на страстта

Джак изплющя с език.

— Откакто те зная, говориш за лейди Клара като за харпия с конско лице, но мен вече не можеш да ме заблудиш. Роби едва вчера ме увери, че тя е прелестна млада дама. Нали, Улф? И ти го чу, нали? — обърна се той към третия мъж, седнал с тях на масата.

— Какво? — като чу името си лорд Сивърн вдигна тъмната си, доста рошава глава. — Прощавай, каза ли нещо?

— Опазил ме господ — Джак се наведе през масата и дръпна молива от ръката на лорд Сивърн. — Налага ли се да дращиш тъкмо когато Люсиен се мъчи да ни убеди в дълбочината на мъката си? Имай малко милост, човече.

Улф погледна Люсиен и попита:

— Лъки, ти още ли се тръшкаш за предстоящата си женитба с пуйчето? Така съвсем не ни даваш добър пример. Горе главата, момче, стегни се — това мога да ти кажа.

— Така ли? При начина, по който ти приемаш бъдещата си сватба с Бела? — отговори сухо Люсиен.

Улф въздъхна и си върна молива.

— Какво общо има тук Бела? Ние с нея сме сгодени, нали? Аз не се оплаквам. Никога не съм го правил, нито ще го правя.

— Сгоден, да — засмя се Люсиен. — Впрочем вече от три години. Или станаха четири? Ако някой тук дава лош пример, това си ти. Бела няма да те чака вечно, ясно ли ти е?

— Четири години годеж са нищо в сравнение с това, че ти и пуйчето сте обещани от люлката един на друг — осведоми го Улф и се наведе отново над изчисленията си. — Имал си двайсет и седем години време да свикнеш с мисълта и това е повече от достатъчно. Не познавам друг мъж, който да е бил предупреден толкова отрано. — На лицето му се появи обичайният израз на съсредоточеност, докато си записваше някакво равенство. — Освен това на Бела не й тежи да чака. Тя е добро момиче. Никога не ми създава грижи. В противен случай нямаше да я моля да се омъжи за мен.

Люсиен гледаше наведената глава на приятеля си.

— Улф, мисля, че прекаляваш, като гледаш на нея като на нещо, което се разбира от само себе си. Бела е хубава и мила. Дали да не се разменим.

Улф продължи да пише и дори не вдигна глава.

— Да си разменим ли? Какво?

Джак се наведе напред и извика право в ухото на Улф:

— Ами размяна — Бела срещу пуйчето, старче. Лъки иска да ти вземе годеницата.

— Бела ли? — Улф задраска бързо онова, което току-що беше написал. — Не, не шест и половина по дванайсет! Господи, щях да хвърля лабораторията във въздуха — измърмори той и продължи да пише. — И за какво му е тя?

Люсиен кимна на един келнер, който се спря, за да напълни чашите им, и отговори:

— Ами, за да му топли леглото, Улф. Бела има подходящо за това тяло. Не е толкова тънка и мършава като пуйчето, нито е толкова дребничка. Няма да се притеснявам дали няма да я смачкам или…

Изведнъж Улф скочи и за малко не прекатури масата. После се наведе от невероятната си височина и изрева в лицето на Люсиен:

— Какво каза току-що за Бела? Тя не е такава жена! Люсиен го отблъсна със смях.

— Седни, великанчо. Исках само най-сетне да ме чуеш. Не съм искал да се изразя непочтително за твоята Бела и ти го знаеш. Та тя ми е като сестра.