Магията на страстта

Люсиен я беше довел, за да я покаже. Е, добре. Тя ще се покаже. Но нищо повече. Заслужаваше да разбере, че щеше да е все едно, ако беше донесъл вместо нея някоя статуя, защото сега тъкмо това би желала да е. Нищо и никой нямаше да я накара да реагира. Вече не познаваше други чувства, освен гняв и вече нямаше да полага всички усилия, за да бъде съвършената съпруга на мъж, който не само че не я обича, но я смята и за привлекателна колкото една пуйка.

Много се изкушаваше да бъде за Люсиен точно това, което той искаше — пуйка. Беше преобърнала гардероба си, за да избере най-грозната, най-невзрачната си рокля, но Люсиен й попречи. Един час преди да тръгнат влезе в нейната стая и избра каквото трябваше да носи тази вечер. Елегантна копринена рокля с цвят на кестен, която й стоеше чудесно и добре подчертаваше фигурата й. След това Люсиен каза на камериерката каква фризура да й направи и излезе, без да й каже нито дума. Той я беше наранил и сега той трябваше да говори, не, да й се моли.

Не че му е струвало кой знае какво, но сигурно му е било неприятно през изминалите няколко месеца грозната пуйка да е все до него. Търпял я е само заради облога. Колко ли ужасно е било за него да спи всяка нощ с нея. Но по-добре беше да не мисли за това, защото й се подкосяваха краката.

Нямаше никакво значение, че я беше любил толкова нежно и толкова явно я беше желал. Сълзите взеха да парят очите й и тя пое дълбоко въздух.

— Клара — каза до нея Люсиен. Той докосна ръката й. — Зле ли ти е?

— Не. — Тя седна изправена и сложи ръце в скута. Хората под нея продължаваха да я зяпат, а сега долавяше и шушукането. Чу как зад нея гостите й заемат местата си. Улф и Бела, Джак и братовчедът на Люсиен, Кристиан Файнхъм. Преди да седнат да вечерят, Джак и Улф й се извиниха, защото си признаха, че са знаели за облога и са участвали на страната на Люсиен. Клара беше приела мълчаливо извиненията им, а като погледна сериозните им лица, си помисли колко ли са й се подигравали заедно с Люсиен. А тя си въобразяваше, че са й приятели. Беше прекарала безброй часове в тяхна компания, беше се старала, заради Люсиен, да им се хареса. А те през цялото това време са знаели, че бракът й е едно смешно нищо.

Малко по-вляво беше ложата на лорд Манинг и тя видя как Роби въвежда леля й Ана. Лордът се поклони отдалеч на Клара — нещо, което не се изплъзна на вниманието на тълпата. Леля Ана я изгледа продължително и загрижено, преди да позволи на лорда да й подаде стол. Още някаква елегантна фигура се появи зад Манинг, но когато лорд Кърлейн се поклони на Клара, тя подчертано извърна глава. Веднага съжали, защото шепотът се засили.

Изпита облекчение, когато представлението започна, въпреки че не възприемаше почти нищо, освен интереса към нея на останалите зрители. Болеше я гърбът, защото седеше ужасно изправена и Люсиен още два пъти я попита дали е добре. Като се изключи това, цареше пълна тишина.

След средата на представлението шушукането стана по-високо, но този път не заради Клара. Принц — регентът се беше появил неочаквано и докато той и придружаващите го лица не се настаниха, всички погледи бяха приковани към него. На Клара и през ум не й мина, че принцът може да е дошъл заради нея, докато неговият слуга не влезе в ложата, за да предаде бележка.