Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Клара — измърмори той. — Съжалявам. Искам да зная как да те пусна да си идеш, но не зная.
— Лъки?
Той чу гласа на Джак и се обърна.
— Сиби, момичето на Памела, е тук. Хейъс я въведе в салона. Много е развълнувана. Мисля, че ще е по-добре да дойдеш.
— Веднага — отговори Люсиен.
Когато Джак излезе, Люсиен погледна документите в ръката си. Сложи бележката на Клара в джоба, а рисунката на Памела накъса на малки късчета, които след това изгори в камината.
— Утре с теб ще е свършено, Памела — измърмори Люсиен. — Веднъж завинаги, кълна се във всичко свято.
24
Беше вече тъмно, когато лорд Кърлейн настигна каретата на Клара пред хана „При веселото момиче“. Беше яздил повече от три часа в усилията си да открие лейди Клара. През последния час беше паднала гъста, студена мъгла, а сега и заваля. Когато лордът влезе в хана, той беше мокър до кости, беше му студено и не беше в настроение да се остави собственикът на хана да го спира с каквото и да било обяснение.
— Но, милорд! — извика ханджията и застана пред вратата на частния салон, в който Кърлейн искаше да влезе. — Дамата и джентълменът тъкмо седнаха да се хранят. Позволете, моля ви, да пратя първо някое слугинчето с бележка от вас. Тук не обичаме да смущаваме гостите си. — Лицето на ханджията стана още по-отчаяно, когато видя колко мокър и мръсен е лорд Кърлейн.
— Уверявам ви, аз няма да им преча — каза Кърлейн. — Що се отнася до намеренията на капитан Блейксли, те са вече друга работа. Тъй че помолете го, ако обичате, да бъде сдържан. А сега ми се махнете от пътя.
Ханджията се притисна още по-силно към вратата.
— Милорд, умолявам ви…
— По дяволите! — измърмори Кърлейн и почука на вратата. — Лейди Клара — извика той. — Аз съм Кърлейн. Трябва веднага да говоря с вас. Блейксли? — И той почука отново. — Влизам!
— Умолявам ви, само без насилие, милорд! — възкликна ханджията.
Вратата се отвори и дребничкият ханджия за малко не падна в стаята. Капитан Блейксли го хвана за палтото и го изправи на крака. После изгледа Кърлейн и затръшна вратата зад себе си.
— Кърлейн — каза той хладно. — По каквато причина и да сте тук, изобщо не сте добре дошъл. Лейди Клара не желае да има нищо общо с вас. Тъй че бъдете така добър и ни оставете на мира.
В отговор Кърлейн извади от палтото си пистолет и го насочи към гърдите на Блейксли.
— Господ да ми е на помощ — простена ханджията. Зад него Блейксли се вцепени.
— Милорд, маниерите ви не могат да се нарекат добри.
Кърлейн се ухили.
— В момента изобщо не ми пука за маниерите ми. Наложихте ми същинско преследване и няма да се махна, преди да съм говорил с лейди Клара. Насаме.
— Виж ти, а ако се възпротивя, ще ме застреляте, така ли? — попита спокойно Блейксли.
— О, да, не сте първият англичанин, който се наема да ми служи за мишена. Само че не желая да предоставям решението на вас. Лейди Клара! — извика той. — Кажете на скъпия си приятел, че ще говорите с мен, в противен случай ще му забия един куршум в стомаха.
Вратата се отвори и Клара надникна, пребледняла, през рамото на Блейксли.
— За бога, милорд. Да не сте полудели?
— Да — отговори навъсено той. — Откакто живея в Англия, наистина съм луд.
— Той няма да стреля — каза Блейксли. — Продължи да се храниш, Клара, аз ще се погрижа за него.
— Не, моля те — докосна тя рамото на капитана. — Остави ме да поговоря с него. Не бих искала да направя вулгарно представление за останалите гости.
— Да ви поживи господ! — измърмори ханджията.
— … освен това лорд Кърлейн е яздил дълго в този дъжд, за да ме види. Дължа му да го изслушам. — Ако обичате, скрийте оръжието си, милорд — каза тя на Кърлейн.
Той го направи и се поклони.
— Радвам се, че най-сетне ще ме чуете, милейди. Вече бях загубил всяка надежда да говорите още веднъж с мен.
— Тя и сега няма да го направи — прекъсна го Блейксли. — Аз няма да го допусна. — И той сложи ръка на кинжала си.
— Недей, Андрю — извика Клара. — Искам да изслушам лорда. Остави ни, моля те, за малко сами.
Блейксли не отстъпи веднага, но в края на краищата се съгласи да излезе при условие, че ще чака пред вратата и разговорът няма да трае по-дълго от двайсет минути.
— Много мило от негова страна — измърмори Кърлейн и хвърли мокрото си палто на един стол. Погледна със съжаление подгизналите си ботуши. — Моля да ме извините за вида ми — каза той на Клара, която го гледаше сериозно. — Не очаквах да завали.
— Та вие сте премръзнали — каза тя. — Седнете до огъня, ще ви налея чай.