Магията на страстта

Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:

Магията на страстта

Перейти на страницу:

— Мисля, че веднъж в Пеъруд, ние отново ще се сближим. Толкова го желая.

— Ти я обичаш — заяви убедено Джак. — Да ти кажа ли, Лъки, начинът, по който лейди Клара успя да те промени, е за мен силен аргумент в полза на брака.

— Наистина ли? — изгледа го заинтригуван Люсиен. — Признавам, че в сравнение с преди, съм вече много по-добър, но ти Джак, та ти си почти съвършен. Или поне така твърдят жени, които познавам.

— Мисля, че ти ме познаваш по-добре от тях — разсмя се Джак.

Леко почукване на вратата лиши Люсиен от възможността да даде подигравателния отговор, предизвикан от тези думи.

— Влез — извика Джак и неговият иконом влезе със сребърен поднос в ръка. На него лежеше запечатан плик. Джак измърмори благодарност и го взе, но изчака човекът да излезе, преди да го отвори.

— От Памела е — каза той и се залови намръщено да чете.

— Памела? — Люсиен остави чашата си и стана. — Писала ти е?

— Милорд — зачете Джак. — Оставам с впечатлението, че искате да говорите с мен. Готова съм да ви приема днес в пет часа следобед, но само при условие, че виконт Калън ви придружи. Има нещо, което трябва да му кажа лично. — Той прегледа бързо цялото писмо. — Дава някакъв адрес в Стейнс и пише, че трябвало да сме точни, ако искаме да я сварим.

— В Стейнс? Не е възможно. Тя не би заминала толкова надалеч.

— Защо не? — попита Джак. — И това би ни обяснило защо не успяхме да я открием в Лондон.

— По дяволите! — измърмори Люсиен. — Стейнс! Трябва да препускаме два часа презглава, ако искаме да стигнем навреме. Не зная, Джак, но не мога да се отърва от усещането, че е лъжлива следа.

Джак стана.

— Не е изключено, — каза той — но е единствената ни възможност. Ще заповядам да приготвят два коня. След десет минути можем да потеглим.

— Добре — кимна Люсиен — Бих искал да изпратя бележка на Клара.

— Разбира се — каза Джак и позвъни.

Мила Клара, съжалявам, че няма да мога да си дойда в Барингтън за чая, както обещах. Налага се да заминем с Джак извън града, но се надявам да се върнем рано вечерта. Изчакай ме за вечеря, защото се надявам, че тогава ще мога да ти разкажа неща, които те интересуват. Не излизай от къщи, преди да се върна. Това, за съжаление, не е молба, а заповед, надявам се, последната, която съм принуден да ти дам. Може би вече не искаш да го чуеш, тъй като ти го казах сутринта, но за в случай, че си го забравила. Обичам те.

Люсиен

Клара препрочете бележката, преди да я остави да падне в скута й. Какво ли можеше да е толкова важно, та Люсиен внезапно е напуснал града? Беше тръгнал даже без палто. Заповедта да не излиза от Барингтън по-скоро я учуди, отколкото ядоса. Помисли си, че може да е открил следа на „Le chat“. Знаеше, че двамата с Джак търсят художника, но, колкото и да го разпитваше, това беше всичко, което й разкри. Беше решила твърдо да разбере кой е, кой я е нарисувал на онази ужасна карикатура. Необходимо й беше за вътрешното й спокойствие. Докато разбере, ще подозира всички — слуги, познати, приятели, може би дори членове на семейството.

Люсиен й напомняше, че я обича. Тя се позамисли. Беше повторил тези думи толкова много пъти, че тя почваше да му вярва. Толкова се стараеше да й се хареса и така искрено се изповядваше, нищо, че го правеше трогателно нескопосано, защото, както сам си призна, не му беше присъщо. Всъщност тъкмо това още повече я трогна. Нейният мрачен, навъсен Люсиен се мъчеше да бъде приветлив, любезен съпруг и домакин — а тя знаеше, че това никак не му допада, най-вече задължението учтиво да разговаря. Но го правеше заради нея, само заради нея и това й помагаше да лекува болката, която той й причини.

На вратата се почука леко и се чу гласът на Хейъс:

— Милейди.

— Да? — усмихна му се Клара.

— Някоя си лейди Холинг желае да ви види — каза той и влезе с поднос в ръка. — Настоя да ви предам това.

Клара пое с въздишка плика и разчупи печата. Красивата лейди Холинг беше последният човек, когото би искала да види. Твърде добре помнеше вечерта във Воксхол. Но Люсиен й каза, че тази жена не е негова метреса и тя му вярваше.

— Добре де — измърмори, след като прочете бележката, — щом толкова настоява да говори с мен, Хейъс, пуснете я да влезе. И наредете, ако обичате, да ни донесат чай.

Клара имаше само няколко мига време, за да съжали, че не се е по издокарала, защото лейди Холинг вече влизаше в гостната, облечена в червена рокля, подходяща, подплатена с кожа пелерина и с червено-златна шапка.

— Милейди — каза Клара и стана, като се довери на дългогодишния си опит на домакиня. — Колко мило, че сте дошли да ме посетите. Много съжалявам, но виконт Калън не си е вкъщи.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?