Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Все ми е едно — заяви тя. — Не желая да те слушам, нито да зная как се чувстваш сега.
— Зная — каза той меко.
— Искам само да си отида. — Тя преглътна. — В Сейнт Дженивиъв.
— За съжаление не мога да ти го позволя.
— Аз няма да отида в Пеъруд, само за да можеш да спечелиш облога.
— Приключих с облога още преди няколко дена, защото разбрах, че нищо не бива да навреди на нашия брак. Обявих Кърлейн за победител. Можеш да го попиташ дали казвам истината. Зная, че много малко неща или изобщо нищо не може да смекчи болката ти, но така поне ще разбереш, че наистина сериозно съм искал да създам с теб семейство в Пеъруд. Вече нямах никакво намерение да те превръщам в пленничка там.
— Значи просто си се надявал аз никога да не науча истината за облога — каза тя.
— Да, надявах се.
— Кой е „Le chat“?
— Мой враг. И твой.
Тя най-сетне го погледна и погледът й беше пронизващ.
— Кой е той?
Люсиен не беше изненадан, че тя мисли рисувача за мъж. Памела съзнателно се беше скрила зад име, което на френски беше в мъжки род и по-голямата част от обществото смяташе, че карикатурите трябва да са дело на мъж.
— „Le chat“ — отговори той, е една опасна и отмъстителна особа, за която ще се погрижа лично. Когато му дойде времето, ще ти кажа коя е. Засега е по-сигурно да не го знаеш. Ако се разбере, че ти можеш да разкриеш идентичността на „Le chat“, не е изключено да се натъкнеш на неща много по-лоши от една карикатура.
— Защо я е направил?
— За да разруши брака ни. Но това може да стане само, ако го допуснем. Аз не искам. Клара, аз те обичам както няма да те обича никой друг мъж.
— Да, сигурно — каза сподавено Клара. — Своята пуйка. Мога да си представя колко ме обичаш. Как, как си могъл да кажеш такова нещо за мен. — Гласът й секна за миг. — Зная, че съм грозна, но аз ти се доверявах. — И тя отново заплака.
Той се бе въздържал да коленичи пред нея, защото се боеше, че тя ще се извърне от него, но болката й беше по-голяма от страха му и само след миг Люсиен вече коленичеше пред нея, хванал лицето й с две ръце и с цялата любов, който изпитваше към нея.
— Клара, нямам намерение да се отричам от мерзостите, които съм извършил в миналото. Тази беше, може би, най-долната. По-лоша дори от облога. Но аз бях друг човек. Ако заради греховете си съм изгубил твоята любов, заслужил съм го. Но аз те обичам. Никога не съм обичал друга жена и никога няма да обичам. Не, чуй ме — настоя той, когато тя поклати глава. — Ти трябва да го знаеш. Обичам те и се надявам само да ми дадеш възможност да ти докажа колко много. С течение на времето аз ще залича мъката, която ти причиних.
— Тогава ме пусни да си ида у дома, в Сейнт Дженивиъв — помоли го тя. — Само за малко, за да мога да поразмисля. Ако след няколко месеца все още ще ме желаеш и ако съм готова и аз, все ще намерим изход.
— Аз винаги ще те желая, Клара, всеки ден от моя живот. Мисълта да съм разделен с теб, ме ужасява.
— Моля те. — Тя сложи ръка върху неговата. — Не бих понесла да остана тук.
— О, скъпа! — Той избърса нежно сълзите й. — Бих желал да можеше веднага да се махнем. Но ако избягаме сега, скандалът ще ни преследва винаги. За съжаление трябва да останем в Лондон и да понесем клюките. Довечера ще отидем на театър…
— Не!
— О, да! — отговори спокойно той. — Ще отидем на театър и ще покажем на цял Лондон колко си храбра. Обществото мрази „Le chat“, но обича теб. Ако се появиш смело тази вечер, цял Лондон ще ти се възхити.
— Нищо не може да заличи тази рисунка. Не го искай от мене, Люсиен, моля те. След всичко, което вече ми причини, не и това сега.
— Разбирам, че се чувстваш унизена.
— Нима? — попита тя раздразнено.
— Да, и чувството ми за вина е по-дълбоко, отколкото предполагаш. Но само така мога да поправя нещата, Клара. Не за себе си, а за теб.
— Вече изобщо не ме интересува какво мисли обществото за мен. — Тя отблъсна ръката му. — Всичко ми е все едно, освен желанието да си отида в Сейнт Дженивиъв.
— Сега ти е все едно, но скоро няма да бъде. И само си помисли за „Le chat“. Той ще е победителят, ако ти сега избягаш с подвита опашка.
— Не искам да ходя на театър — заяви тя. — Няма да отида. Това е най-малкото след онова, което ми стори.
Той целуна ръцете й.
— Скъпа, аз не те моля да го направиш, аз ти казвам какво ще направим. Ще отидем днес на театър, колкото може по-елегантни, а там ще посрещнем заедно всяка клюка.