Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Дойдох да видя вас — отговори лейди Холинг. — Благодаря ви, че ме приехте. Чух, че след онази нещастна рисунка, вече не са ви виждали често в града.
Гласът на жената беше напрегнат, а Клара вече беше нащрек, защото беше неучтиво от страна на гостенката да споменава за карикатурата. Въпреки това каза любезно:
— Не искате ли да седнете? Ще кажа да донесат чай.
— Благодаря — каза лейди Холинг и седна. — Не мога да остана дълго, но чаша чай ще е много мило. Кажете, какво мислите сега, като омъжена жена, за брака?
Клара седна.
— Намирам, че е нещо добро — отговори тя. Изпита облекчение, когато донесоха чая и можеше да почне да налива, вместо да среща настойчивия, почти неучтив поглед на посетителката.
Лейди Холинг пое чашата си и седна отново, но пак, без да изпуска Клара от очи.
— Чух, че Люсиен се е отдал с желание. На брака искам да кажа. Вие, изглежда, му харесвате.
Клара силно се изчерви. Беше възмутително, че тази жена го нарича на малко име.
— Мисля, че и двамата сме доволни — отговори тя веднага.
— Доволни — повтори лейди Холинг. — Да, в момента сигурно сте доволни. Но дали ще е все така? Това е въпросът. Винаги е било трудно да се задържи вниманието на Люсиен. Но вие го знаете, може би, по-добре от мен.
Клара сложи шумно чашата си на масата.
— Да, наистина смятам, че го познавам по-добре от всяка друга. Кажете, как вървеше вашият брак с покойния лорд Холинг? Не се съмнявам, че той много ви липсва.
Лейди Холинг се усмихна.
— Да съм омъжена за него беше приятно и напълно по вкуса ми, а в деня, в който почина, дълбоко съжалих за загубата на неговите доходи и макар и слабата закрила, които ми даваше. Но аз бързо се утеших. Вашият съпруг се прояви особено усърдно като добър приятел.
Е, това беше вече наистина прекалено. Клара изостави всяка учтивост.
— Лейди Холинг, — каза тя — искате, както виждам, да намекнете за връзка с моя съпруг, преминаваща границите на познанството. Нека ви заявя — получих уверенията му, че такава връзка няма.
Това изглежда не изненада лейди Холинг.
— Разбира се, че не си е признал. Кой разумен съпруг би го направил? Да ви кажа право, бях доста изненадана, когато той ми съобщи, че ще се жени за своето малко пуйче. Да не ви казвам колко често сме се смели на този прякор. Имах впечатлението, а ние често говорехме за вас, че той ви мрази, а ето че въпреки всичко се ожени за вас и сега е доволният съпруг. Идеалният съпруг.
Клара сви юмруци.
— Вървете си, моля ви. Веднага!
— Само още миг, скъпа — увери я лейди Холинг. — Дойдох да ви донеса малък сватбен подарък. Беше нехайство от страна на Люсиен да не ме покани на вашето тържество, но един мъж едва ли желае на такова събитие да види метресата си, нали така? Реших все пак, че бихте получили с удоволствие нещо, което ще ви напомня за него, когато се озовете затворена в Пеъруд, а той ще може да остане тук в Лондон и при мен. Това е спомен за твърде интимен момент. — Тя взе плика и го сложи внимателно до нейния стол. — Сигурна съм, че ще го оцените. — Тя стана, засмя се самодоволно и изгледа Клара отвисоко. — Не мисля, че ще се видим пак, защото Люсиен ми довери, че много скоро ще ви заведе в Пеъруд. Но не се тревожете за любимия си съпруг. Аз ще се грижа добре за него. Сбогом, милейди.
След като жената си отиде, Клара седя пет минути разтреперана, преди да си възвърне бавно самообладанието. Тя стенеше и мислите й прескачаха, докато си припомняше цялото посещение.
Когато стана, краката й се подкосиха, но тя се накара да отиде до масата, на която лежеше пликът. Наложи й се три пъти да опита, преди да успее да отвори плика. В него имаше лист хартия. Извади го и погледна рисунката. След това Клара разбра, че притежава все пак способността да припада и я обгърна мрак.
Когато Клара дойде на себе си, Хейъс и госпожа Макинес бяха коленичили до нея. Зад тях чакаха няколко слугини и един слуга. Клара побутна встрани солите за мирисане и се опита да седне.
— Полека, милейди — каза Хейъс и й помогна. — Пратих да доведат лекар.
— Трябва да ви занесем веднага в леглото — заяви твърдо госпожа Макинес. — Какво направи тази ужасна жена, та се развълнувахте толкова?
— Не биваше да приемам визитната й картичка — каза Хейъс. — Моля да ме извините, милейди. Да знаех какъв тип жена е, никога нямаше да й позволя да престъпи прага.
На Клара й се виеше свят. Тя вдигна ръка към челото и се опита да осмисли станалото.
— Бяла сте като платно — каза загрижено госпожа Макинес. — Трябва да ви занесем горе и да ви сложим да легнете. Някой от слугите ще ви занесе.
— Не — прошепна Клара и примига, за да може отново да вижда ясно. — Не, аз трябва — къде е пликът? — озърна се тя.