Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Защо каза Люсиен на Андрю, че е бременна? Та нали тя още не беше споделяла с никого предположението си, беше още твърде рано, за да е сигурна. Той обаче го каза така, сякаш вярваше непоколебимо и, кой знае, може наистина да вярваше. Дали не го направи, за да може да я прати в Пеъруд? Обзе я отчаяние.
— Клара?
Тя вдигна глава и си избърса сълзите. Люсиен стоеше, все още облечен, на вратата.
— Добре ли си? Реших, че може да си разтревожена.
Тя не го попита защо мисли така, но усети огромно облекчение, че го вижда.
— Не мога да престана да мисля за всичко станало — прошепна тя.
Той затвори вратата и се приближи към леглото. После седна до нея, протегна ръка и докосна лицето й.
— Мога ли да помогна, скъпа? Мога ли да те накарам да позабравиш цялата тази мъка?
Ръката му беше топла, а на нея й беше толкова студено. Тя затвори очи и притисна лице към дланта му.
— Клара — прошепна той и я привлече към себе си. — Обичам те. Трябва да ми вярваш. Нека ти покажа колко много ми трябваш.
Той стана, съблече се и се пъхна — гол и топъл — под одеялото до нея. После й съблече нощницата и я захвърли на пода.
— Обичам те — повтори той, притегли тялото й под себе си и го загали с ръце и устни. — Никога няма да те пусна да си отидеш.
Той я люби с необуздано желание, равно на нейното. Беше невъзможно да е достатъчно близо до него, не можеше да се насити да го докосва и вкусва. През цялото време той й шепнеше в ухото колко много я обича, колко я желае и че за него тя е най-красивата жена на света.
— Бях решил да страня от теб, — каза той сънено после и я привлече към себе си — но беше невъзможно. Седях в стаята си и си представях какво ще е, ако те загубя. Беше непоносимо.
— Люсиен — прошепна тя, притисна се към него и го загали по гърдите.
Той се обърна и се прилепи към нея.
— Не се опитвай да ме изоставиш, Клара. Не мога да те пусна да си отидеш.
— Трябва ми само време… — започна тя, но той не я остави да довърши.
— Ще имаш време колкото пожелаеш. Само не си отивай. Ако не искаш да отидеш в имението, можем да пътуваме. Поне първите няколко месеца, докато бебето още не е наедряло. Бих се радвал, ако децата ни се раждат в имението.
Направи й впечатление, че той избягва думата Пеъруд и тази деликатност я трогна повече от всичко друго.
— Би ми харесало да пътувам — каза тя и изпъшка, изтощена.
Той я привлече по-силно към себе си.
— Каквото и да си пожелаеш, Клара, ще ти го дам.
Тя беше вече почти заспала, когато изведнъж осъзна къде са.
— Люсиен — измърмори тя и вдигна леко глава, — нали нямаш намерение да спиш тук. — Беше констатация. — Това е стаята на твоята майка.
— Това е твоята стая — отговори той и я погали по гърба. — Искам да спя при теб, все едно къде. Миналото ми е безразлично. От значение сте само ти и нашето дете, и съвместното ни бъдеще. А сега се опитай да поспиш. — Той извърна глава. — Утрешният ден ще е напрегнат.
23
— Без съмнение по-добра е от карикатурата за лейди Клара — установи Джак и върна вестничето на Люсиен.
— Една от най-добрите скици на Круишенкс, струва ми се.
— Да — съгласи се Люсиен. — Длъжник съм му, задето изпълни толкова бързо поръчката. Наистина той презира „Le chat“ и се зарадва на възможността да съсипе Памела, след като му разкрих коя е.
Той разгледа скицата още веднъж и още по-внимателно. Беше направена много добре и точно каквато я беше поръчал. Надписът гласеше просто: Това е „Le chat“. Отдолу — лицето на Памела залепено за тялото на злобна котка — от онези, силни и рошави, които наричат обикновено улични котки. В едната си лапа държеше рисунка, в другата капещо перо, под нея имаше мастилница с надпис отрова. Заобиколена беше от няколко от известните й жертви, изобразени много по-привлекателни, отколкото бяха в действителност, като се започне с лорд Алингъм и госпожица Купър и се стигне до Клара. Всеки от тях сочеше обвиняващо „Le chat“. Лондон щеше да полудее, ако тази карикатура види бял свят. А Памела да загуби всичките си приятели и, още по-лошо, тя щеше да се окаже отблъсната от всички. Това щеше да означава не само край на кариерата й в Англия, но и край на всички нейни опити да си извоюва добро положение във висшето общество.
С помощта на господин Росуел, станал учудващо сговорчив откакто Улф го бе посетил, рисунката щеше да бъде публикувана в извънредно издание на „Глед Тайдингс“. Преди да нареди отпечатването на вестничето да започне, Люсиен изчакваше само да открие Памела.
— Да си имал вече късмет? — попита той Джак и остави рисунката.