Свидетел в смъртта

— Трухарт, само ти знаеш как изглежда Стайлс. Отваряй си очите на четири. Искам да го заловим без излишна суматоха, но не бива да губим време. Ако продължат да задържат експреса, той още повече ще се изнерви.

— Лейтенант, Фийни и Макнаб са вече тук — обади се Пийбоди.

— Да, видях ги. — Виждаше и тълпите хора, които можеха да пострадат. — Тук е като мравуняк. Трябва да се разпръснем. Пийбоди, тръгни надясно, а ти, Трухарт, в обратна посока. Поддържайте визуален контакт.

Тя се вряза в множеството, като непрекъснато се оглеждаше. Влак, движещ се в южна посока, профуча по съседния коловоз и влезе в тунела. Някакъв просяк, който бе окачил на връвчица изцапаното си разрешително, протягаше ръка към всеки пътник, който минеше покрай него.

Ив реши да се присъедини към Фийни, но извърна глава, за да провери къде се намира Трухарт.

Чу вик, последван от писъци и трясък от счупено стъкло. През дупката във витрината на един магазин изскочи Стайлс и се втурна между ужасените пътници, последван от служител на транспортната полиция.

— Не стреляй! — изкрещя и едновременно извади оръжието си и комуникатора: — Стюарт, заповядай на твоя човек да не стреля! Заподозреният е в ръцете ни. Не прибягвайте до оръжията си.

Тя разблъска бягащите хора с лакти, с колене, с каквото завари. Някакъв обезумял от страх човек залитна и се вкопчи в нея. Стисна зъби, нетърпеливо го отблъсна и се втурна в пролуката, която за миг се беше отворила.

Връхлетя я нова вълна от хора, които закрещяха в мига, в който от витрината на магазина отново се посипаха стъкла. Усети нещо да жегва страната й, по врата й се стече топла струйка.

Видя как Стайлс прескача падналите и онези, които от страх се бяха проснали на пода. След миг забеляза и Трухарт. Младежът имаше дълги крака и тичаше бързо. С периферното си зрение Ив зърна някакво движение и изкрещя:

— Не! Не стреляй! — Гласът й беше заглушен от крясъците на паникьосаните пътници. Тя затича към човека от транспортната полиция, но той се приготви да използва оръжието си. В същия миг Трухарт скочи към бягащия Стайлс.

Лъчът го застигна във въздуха и превърна тялото му в торпедо, което се удари в гърба на Кенет. От инерцията двамата паднаха от перона върху коловоза.

— Не! Не! — Ив блъсна ченгето и изтича до края на перона, като крещеше: — Спрете всички влакове, движещи се в северна посока! На релсите има хора! Спрете всички влакове! Божичко!

Двамата лежаха на релсите сред локва кръв. Ив скочи от перона, но не усети болката в краката си. Коленичи и се опита да напипа пулса на Трухарт.

— Мамка му! Мамка му! Ранен е полицай! — едва успя да каже в микрофона на комуникатора. — Ранен е полицай! Необходима е спешна медицинска помощ. Намирам се в Гранд Сентръл, второ ниво, сектор Г. Изпратете линейка. Ранени са полицай и заподозреният. — Наведе се и прошепна: — Дръж се, Трухарт!

Свали якето си, метна го върху гърдите на младежа, сетне притисна с длани зейналата рана на бедрото му, за да спре кръвта.