Свидетел в смъртта

Ив остави колата си на паркинга, намиращ се близо до сградата, където живееше Стайлс. Измина половината път до зданието, но внезапно забеляза тъмен силует под високите дървета на отсрещния парк.

— Трухарт!

— Лейтенант! — изненадано извика младежът, но когато се приближи, вече бе успял да се овладее.

— Рапортувай, Трухарт!

— Лейтенант Далас, държа под наблюдение сградата, в която живее лицето Стайлс, откакто той се прибра вкъщи в осемнайсет часа и двайсет и три минути.

Ив безмълвно го слушаше. Младежът се изкашля и продължи:

— В осемнайсет и трийсет и осем той спусна щорите на всички прозорци. Оттогава не ги е вдигал.

— Благодаря, Трухарт. Рапортът ти много ми помогна да се ориентирам в обстановката. А сега ми кажи дали Стайлс е в жилището си.

— Лейтенант, лицето Стайлс не е напускало сградата.

— Добре — промърмори Ив, наблюдавайки таксиметровата кола, която спря до отсрещния тротоар. Задната врата се отвори, появи се Пийбоди, която изглеждаше много по-различна от разюзданата млада жена в клуба. Както винаги униформата й беше идеално изгладена, косата й бе прибрана под фуражката. — Остани на поста си, полицай.

— Слушам. Лейтенант, използвам възможността да ви благодаря, задето ми възложихте тази задача.

Ив се втренчи в него и отново си каза: „Колко е млад и наивен… а най-вече ентусиазиран.“

— Благодариш ми, че те накарах да стоиш в студа и в мрака в продължение на… — Тя погледна часовника си. — В продължение на около шест часа.

— Важното е, че участвам в разследване на убийство — каза той с такова благоговение, че й идваше да го разцелува.

— Радвам се, че ти доставя удоволствие. — Тя прекоси улицата, приближи се до Пийбоди и строго каза: — Погледни ме в очите!

— Трезва съм, лейтенант.

— Покажи ми езика си.

— Защо?

— Защото искам. Престани да се цупиш. — Обърна се и тръгна към сградата. — И недей да правиш физиономии зад гърба ми.

Пийбоди, която тъкмо се канеше да забели очи, се изчерви. За да прикрие смущението си, попита:

— Ще ме осведомите ли защо ме повикахте в извънработно време?

— Ако случайно оцелелите ти мозъчни клетки функционират, ще разбереш какво се е случило от показанията на Стайлс. А като приключим с него, ще ти съобщя подробностите.

Подаде значката си на нощния пазач, постави дланта си устройството за разпознаване. С Пийбоди влязоха в сградата и в асансьора тя разказа на помощничката си какво е научила.

— Божичко, също като в сапунена опера. Не че гледам тези долнопробни сериали — побърза да добави Пийбоди, като забеляза подигравателното изражение на Ив. — Една от сестрите ми обаче е пристрастена към сапунените опери, особено към „Тайната на Дизайър“. Дизайър е очарователно градче на брега на океана и на пръв поглед животът там е спокоен, но всъщност се вихрят подмолни интриги и…

— Моля те, пощади ми слуха! — възкликна Ив и побърза да слезе от асансьора, за да не чуе още подробности за живота в градчето Дизайър. Позвъни на вратата на Стайлс и вдигна значката си така, че да се вижда през шпионката. Никой не отвори.

— Може би е заспал — предположи Пийбоди.

— Забелязах, че има домашен дроид. — Ив отново натисна звънеца и стомахът й се сви от напрежение. Мислено се упрекна, задето е поверила наблюдението на младока Трухарт само за да му даде възможност да работи в отдел „Убийства“. Заради нейните експерименти заподозреният в две убийства навярно беше успял да избяга.

— Влизаме! — Посегна да извади шперца, който разкодираше всякакви заключващи устройства.

— Разрешително за обиск…

— Не ни е необходимо. Кенет Стайлс е заподозрян, че е убил двама души, възможно е още той да е потенциална жертва. Имам причина да предполагам, че тайно е напуснал жилището си, или пък е вътре, но не е в състояние да отвори.

Отключи с шперца, посегна към оръжието си и нареди:

— Извади оръжието си. Броя до три и влизаме. Ти се целиш в дясно. Готова ли си?

Пийбоди кимна и мрачно стисна устни.

При уречения сигнал двете влязоха в апартамента, готови да използват оръжията си. Ив нареди на осветлението да се включи, присви очи от силната светлина и машинално се извърна така, че да пази гърба на помощничката си.

— Полиция! Кенет Стайлс, лейтенант Далас от нюйоркската полиция заповядва незабавно да влезеш в дневната. — Докато говореше, се приближи до спалнята и наостри уши След миг разочаровано промълви: — Няма го. — Интуицията й подсказваше, че апартаментът е празен, но за всеки случай направи знак на помощничката си да огледа по-обстойно всекидневната. Сетне отвори с крак вратата на спалнята.