Свидетел в смъртта

— Ако продължаваш да се наливаш с тази отрова, със сигурност ще получиш язва на стомаха. Уморена си, скъпа Ив. Седни.

— Не мога! — Тя се обърна, видя, че са сами и даде воля на чувствата си. Отпусна глава на рамото му и изстена: — Не мога да забравя как засия от щастие, като му казах, че го взимам в моя екип. Мислех, че е в безопасност, после всичко се обърка. Настъпи суматоха, в паническото си бягство хората крещяха, падаха и биваха прегазени. Не успях да си пробия път, не успях навреме да се добера до Трухарт.

Рурк знаеше, че не бива да я прекъсва и да се опитва да я успокои. Безмълвно я притисна към себе си, вдъхвайки й смелост. След малко тя се отдръпна и го погледна:

— Сигурна съм, че и тук имаш връзки. Моля те, използвай ги за да разбереш какво е състоянието на момчето.

— За теб съм готов на всичко. — Той взе от ръката й празната чашка. — Но и аз искам да те помоля за нещо — да седнеш и да се успокоиш.

Когато съпругът й излезе, тя тежко се отпусна на стола, но след минута отново скочи на крака и си взе още една чаша кафе от автомата. В този момент в чакалнята влезе висока и стройна жена с открито лице. Приликата между нея и Трухарт беше очебийна.

— Извинете. — Непознатата се огледа и отново се втренчи в Ив. — Търся лейтенант Далас.

— Аз съм Далас.

— О, трябваше да се досетя. Трой ми е говорил толкова много за вас. Аз съм Полин Трухарт, неговата майка.

Ив смаяно я изгледа, когато тя се приближи и й подаде ръка, вместо да избухне в сълзи и да я обсипе с обвинения.

— Госпожо Трухарт, искрено съжалявам, че синът ви пострада при изпълнение на служебния си дълг. Държа да ви осведомя, че той прояви изключителна храброст.

— Синът ми ще бъде поласкан от думите ви. Възхищава се от вас и… дано не се обидите, но мисля, че е влюбен в безстрашната лейтенант Далас.

Ив с отвращение остави чашата с кафето и възкликна:

— Нима не разбирате, че синът ви беше ранен при акция, ръководена от мен?

— Знам. Вашите служители ми обясниха какво се е случило. Вече разговарях със завеждащия на отделението, който ме увери, че правят всичко възможно да спасят момчето ми. Трой ще се оправи, сигурна съм. — Усмихна се и поведе Ив към редицата столове. — Майчинският инстинкт ми го подсказва. Синът ми е най-скъпото, което имам.

Ив седна до масата с лице към Полин и промърмори:

— Той е млад и силен…

— И с борбен дух — прекъсна я майката. — От малък мечтае да стане полицай, да носи униформа и да се бори с престъпленията. Младеж за пример е, лейтенант, никога не ми е създавал неприятности. Той е моята радост, моето щастие. — Погледна към вратата и добави: — Сърцето ми се къса, като си помисля на какво страдание е подложен.

— Госпожо Трухарт… — Ив замълча, търсейки най-подходящите думи. — Не е изпитал болка. Беше в безсъзнание, когато се добрах до него.

— Камък ми падна от сърцето. Благодаря ви.

— Защо ми благодарите? Синът ви пострада заради мен.

— Не е вярно. — Тя отново хвана ръката на Ив. — Сега разбирам защо вашите подчинени ви обичат — защото не са ви безразлични, защото се грижите за тях. Синът ми осъществи мечтата си да служи на обществото. Да служи и да закриля всеки един от нас… Не крия, че се тревожа за него, както се тревожат майките на всички полицаи. Но аз вярвам в Трой и се гордея с него, както и вашата майка се гордее с вас.