Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Фийни, който се задъхваше от тичането, коленичи до нея и изпъшка:
— Господи! Много ли е зле?
— Много. Скочи в мига на изстрела и се изпречи на пътя на лъча. — Мисълта, че е закъсняла със секунда не й даваше покой. — После падна от перона. Не бива да рискуваме да го преместим. Къде се шибаните медици?
— Пътуват насам. Отдръпни се. — Свали колана си, избута я встрани и стегна бедрото на младежа. — Как е Стайлс?
Ив излази на четири крака до актьора, който лежеше по корем, и провери пулса му.
— Жив е. Лъчът не го засегна, а при падането се е стоварил върху Трухарт и не е пострадал.
— Лицето ти има рани, Далас. Не чувстваш ли, че кървят?
— Одраскаха ме парчета стъкло от счупената витрина, не е нищо сериозно. — Тя избърса страната си с опакото на дланта си и кръвта й се смеси с кръвта на Трухарт. — Само да ми падне тази Стюарт и хората й, дето бързат да стрелят… — Замълча и се втренчи в бледото лице на младежа. — Божичко, Фийни, та той е още хлапе!
Седемнайсета глава
Ив се втурна в спешното отделение заедно с медицинските служители, които тикаха количката с ранения и за да не губят време, обсъждаха състоянието му и необходимите мерки за спасяване на живота му. Използваха медицински термини, но тя разбра, че младежът е получил многобройни травми на гръбначния стълб и вътрешен кръвоизлив.
На вратата на залата за прегледи пътят й препречи висока и едра медицинска сестра. Абаносовата й кожа контрастираше със светлосинята й туника.
— Отдръпни се, сестро! — нареди Ив. — Това момче е мой служител.
— Ти се отдръпни, сестро. — Чернокожата сложи огромната си длан на рамото й. — Достъпът на външни лица е забранен. Отиди в стая № 4, където ще се погрижат за раните ти.
— Нараняванията ми са незначителни. Важното е да спасите момчето!
— Довери се на лекарите, лейтенант. Ще направят всичко възможно за твоя човек. — Тя извади бележник. — Ако искаш да помогнеш, съобщи данните за пациента.
Ив я изблъска встрани и надникна през остъклената врата, но не посмя да влезе в залата. За кой ли път си помисли, че мрази болниците. Ненавижда ги.
Трухарт лежеше на масата за прегледи, над него се бяха надвесили лекари със зелени престилки.
— Лейтенант — каза малко по-любезно медицинската сера. — Да си помогнем взаимно. Имаме една и съща цел. Кажете ми името на пациента и на колко години е.
— Фамилията му е Трухарт. Обаче не знам името му. Пийбоди, ще ми помогнеш ли?
— Казва се Трой — обади се Пийбоди. — Двайсет и двегодишен е.
Ив облегна глава на стъклото, затвори очи и описа обстоятелствата, при които младежът бе получил нараняванията.
— Момчето е в сигурни ръце — успокои я сестрата. — А ти отиди в стая №4. — Влезе в операционната зала и се присъедини към екипа, който се бореше за живота на Трухарт.
— Пийбоди, намери близките му. Помоли някого от полицейските психиатри да им съобщят за случилото се.
— Слушам, лейтенант, Фийни и Макнаб наблюдават Стайлс, който е настанен в съседната стая.
Санитарите вкарваха колички с хора, пострадали при паническото си бягство по време на стрелбата на Гранд Сентръл. Някои бяха с тежки наранявания, други със счупени крайници. Нощта щеше да бъде тежка за лекарите и персонала от отделението за спешна помощ.
— Ще уведомя командира за състоянието на Трухарт. — Тя се отдръпна от вратата и се постара гласът й да бъде спокоен, докато рапортува пред началника си. После се върна на поста си пред залата и се обади вкъщи.
Като видя окървавеното й лице, Рурк изплашено възкликна:
— Какво ти е? Какво се е случило?
— Аз съм… в болницата.
— В коя болница?
— В „Рузвелт“. Слушай…
— Идвам веднага.
— Почакай. Не съм ранена. Пострада един от хората ми. Младеж… — Гласът й пресекна от мъка. — Почти хлапе. В момента го оперират. Ще остана тук, докато… Трябва да остана.
— Идвам веднага — повтори Рурк.
Тя понечи да запротестира, но само кимна:
— Добре. Благодаря.
Чернокожата сестра излезе от залата и я изгледа накриво:
— Защо не си отишла да дезинфекцират раните ти?
— Какво е състоянието на Трухарт?
— Успяха да го стабилизират. След малко ще го вкарат в операционната. Ще те заведа в чакалнята, но първо ще отидеш в стая №4.
— Искам да ме държиш в течение за всяка промяна в състоянието му.
— Непременно. Но при условие, че се погрижат за раните ти.
Чакането беше мъчително. Ив отново и отново виждаше ужасяващата картина, сякаш запечатана на филмова лента Упрекваше се, че не е реагирала по-бързо, че не е успяла да предотврати трагедията.