Свидетел в смъртта

— Изгълтай таблетките, Пийбоди! Заповядвам ти!

— Да му се не види! — Помощничката й порови в чантата си и извади флаконче. Изсипа на дланта си две таблетки и го подаде на Макнаб: — Щом ми заповядва да ги изгълтам, и ти ще вземеш две.

— Защо?

— Защото искам.

— О!

— Пийбоди, необходими са ми всички сведения относно Анджа Карвъл.

— Имате ги след минутка.

— Прехвърли ги на компютъра в колата ми. След това си облечи униформата и ме чакай пред дома на Стайлс. Давам ти трийсет минути. Ясно ли е?

— Да… горе-долу. Възможно ли е да повторите въпроса?

— Не е въпрос, а заповед! — тросна се Ив, но все пак повтори нарежданията си. — Сега разбра ли?

— Аха. Да, лейтенант.

— Остави дресираната маймуна вкъщи.

— Моля?

— За Макнаб става дума! — Ив прекъсна връзката.

— Провали вечерта на младежите — промърмори Рурк.

— Не прекалявай! — сопна му се тя и извади от чекмеджето на бюрото кобура с оръжието си.

— Върви да реорганизираш финансите си и да правиш анализи.

— Скъпа моя, сама ме принуди да ти разкажа за работата си и да те отегча до смърт.

— Не се шегувам — промълви тя и се разгневи на себе си, задето й идваше да се засмее. — Да не си посмял да се намесиш в работата ми!

Рурк само се усмихна и изчака стъпките й да заглъхнат коридора. Знаеше, че съпругата му възнамерява да намери законен начин за достъп до файловете, както го изисква постът й. Но Рурк не страдаше от нейните скрупули. Тръгна по коридора към помещението, в което достъп имаха само трима души. Сложи дланта си върху специалното устройство, което разпозна гласа му и пръстовите му отпечатъци. Ключалките на вратата щракнаха. Той влезе в помещението и нареди осветлението да се включи.

Проблесна ярка светлина, която не се виждаше отвън, тъй като щорите на прозорците бяха спуснати. Рурк прекоси стаята, чийто под беше облицован с теракотени плочки, а вратата автоматично се затвори и се заключи.

Освен него само двама души имаха право да влизат тук. Двама души, на които той безрезервно вярваше — Ив и Съмърсет.

Върху черното подковообразно бюро се намираше нелегалната апаратура. От включените компютри се разнасяше едва доловимо бръмчене. Бдителните служители на компютърната охрана не можеха да следят устройствата, за чието съществуване не подозираха.

С течение на времето той бе преструктурирал най-съмнителните си предприятия. След като се ожени за Ив продаде някои, другите узакони. Докато си наливаше бренди, си помисли: „Винаги трябва да има нещо, което да ми напомня за миналото, за онова, което ми е помогнало да се издигна.“ Беше бунтар по душа и мисълта, че система като компютърната охрана държи под контрол информацията, съдържаща се във всички компютри, беше като трън в окото му. Чувстваше се морално задължен да измами наблюдателите.

Приближи се до контролния пулт, като държеше чашата между дланите си, за да се затопли брендито. Нареди на системата да се включи. Мигом проблеснаха разноцветни лампички.

— А сега да надникнем във файловете — промълви Рурк и доволно се усмихна.