Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Видя идеално оправено легло, уютен кът с масичка и няколко стола. Черният костюм, който Стайлс носеше на траурната церемония, беше захвърлен на пода.
— Дроидът е тук, лейтенант — провикна се Пийбоди. — Деактивиран е. Няма и помен от Стайлс.
— Избягал е. Да му се не види! — Тя влезе в банята, като за всеки случай държеше оръжието си в готовност. Видя какво има на тоалетната пред голямото огледало и прибра електрошоковата си палка. Посочи на Пийбоди шишенцето с фон дьо тен, перуката. — Излиза, че несправедливо обвинявам Трухарт. Стайлс сигурно умее да се дегизира така, че и родната му майка да не го познае. Обади се на шефовете, Пийбоди. Съобщи, че заподозреният е избягал.
— Лейтенант… — Трухарт още стърчеше като вкаменена секвоя на прага на гримьорната. Беше пребледнял като платно, само по страните му бяха избили червени петна. — Поемам пълната отговорност за провала на операцията. Безропотно ще приема наказанието, което ще ми наложите.
— Първо, престани да дърдориш като онзи дроид, който Пийбоди се мъчи да активира. Второ, не носиш отговорност за бягството на заподозрения. Вината изцяло е моя.
— Лейтенант, благодаря ви, задето оправдавате провала ми с липсата ми на опит…
— Млъкни, Трухарт! — Тя машинално прокара пръсти през косата си и си помисли: „Пази Боже от начинаещи ченгета ентусиасти.“ — Пийбоди, ела тук.
— Добре. Още малко и ще активирам дроида.
— Пийбоди, обясни на полицай Трухарт как постъпвам с ченгетата, които провалят операцията или не се справят със задълженията си според моите изисквания?
— Ами… най-безмилостно им скъсвате задника със забележки. Гледката е много забавна, ако се наблюдава от безопасно разстояние.
— Благодаря, Пийбоди. Гордея се с теб. Трухарт, скъсал ли съм ти задника?
Той се изчерви още по-силно и измънка:
— Не, лейтенант.
— Значи стигаме до извода, че не те смятам виновен за провала. Ако бях на обратното мнение, сега щеше да лежиш пода и да молиш за милост, каквато според полицай Пийбоди аз не притежавам. Ясно ли е?
— Да, лейтенант.
— Това е правилният отговор. — Тя се извърна и се огледа. В единия край на помещението, което служеше като гримьорна бяха окачени дрехи в различни стилове и размери, дългият бял плот беше отрупан с шишенца, тубички и флакони със спрей. Перуките бяха прилежно подредени, ред цареше и в чекмеджетата, пълни с приспособления за гримираме, необходими на всеки актьор.
— Трябваше да се досетя, че Стайлс е способен да промени външността си до неузнаваемост. Видя ли някого да излиза от сградата в периода от осем и половина до момента, когато дойдох тук? Ще прегледаме и записите от охранителните камери на изходите, но все пак си спомни какво си видял.
Трухарт кимна и сбърчи чело в усилието да се съсредоточи, сетне заговори:
— Мъж и жена от бялата раса на възраст между трийсет и пет и четирийсет години. Спряха такси на фирмата „Рапид“, което потегли към източните райони на града. Жена от смесена раса, навярно трийсетинагодишна. Тръгна пеш в западна посока. Двама мъже (единият чернокож) на около трийсет и пет години. Те обаче се върнаха след половин час. Носеха опаковка с дванайсет бири и голяма пица. Сам мъж от смесена раса, петдесетинагодишен, с малка брада и с тънки мустаци…
Ив му направи знак да замълчи и му показа няколко косъма, които вече беше запечатала в прозрачно пликче за веществени доказателства:
— Същия цвят ли беше косата му?
Трухарт се поколеба, сетне отвърна:
— Трудно ми е да кажа със сигурност, лейтенант, защото вече падаше мрак. Но въпросния човек наистина имаше тъмнокестенява коса.
— Опиши го подробно — приблизително тегло и ръст, какви дрехи носеше.
Изслуша го внимателно, като се стараеше да си представи човекът, когото Трухарт описваше.
— Добре. Опиши останалите, които са напуснали сградата.
Младежът се подчини, но след като го изслуша, Ив реши да „заложи“ на мъжа от смесена раса, който бе излязъл сам.
— Носеше ли нещо? Например чанта, кашонче или пакет.
— Не, лейтенант. Ръцете му бяха празни.
— Слава богу. Това означава, че той няма начин отново да промени външността си. Обади се в управлението и съобщи описанието му.
— Не разбирам, лейтенант.
— Обади се и съобщи описанието му — повтори тя. — В момента това е най-важната информация.
Лицето му грейна като коледна елха:
— Слушам, лейтенант!
Когато по-късно разсъждаваше върху случилото се, Ив осъзнаваше, че само случайността им е помогнала да забележат и да заловят Стайлс.
Сякаш съдбата се намеси, когато машината на експреса, пътуващ от и за Торонто, се повреди малко преди влакът да влезе в гарата Гранд Сентръл. Забавянето промени хода на събитията.