Свидетел в смъртта

Върна се в канцеларията си, грабна якето и чантата си и се обърна към Рурк, който търпеливо я беше изчакал:

— Да се махнем оттук.

— Великолепна идея. — Преди да излязат, я хвана за ръката и изпитателно се втренчи в лицето й. — Изглеждаш в по-добро настроение, лейтенант.

— Имаш право.

— Как е Арина? Държи ли се?

— Тя е страхотна жена. Странно — промърмори Ив и приседна на бюрото. — От единайсет години работя в полицията, но за пръв път попадам на убиец, от когото се възхищавам, и жертва, към която не…

— Не изпитваш съчувствие — довърши Рурк.

— От мен не се иска да съчувствам на този или на онзи, а да върша работата си.

— Но ти заставаш на страната на жертвите, лейтенант. — Рурк леко докосна страната й. — Отмъщаваш заради тях. Обаче този път жертвата си е получила заслуженото.

— Никой не заслужава да бъде убит — промърмори тя, сетне нетърпеливо възкликна: — Господи, защо изпитвам угризения? Така или иначе процесът се състоя в съдебна зала, макар и на сцената. И беше съвсем истински. Както е бил истински ножът, който Арина Мансфийлд заби в сърцето на Ричард Дрейко… макар че този човек едва ли е имал сърце. Правосъдието е възтържествувало в мига, когато тя уби онзи подлец.

— Съдебните заседатели ще й съчувстват, ще бъдат на нейна страна. Още преди да приключи процесът, ще я обявят за светица, вместо да я осъдят. Знаеш го, нали?