Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Но аз през цялото време използвам оборудването на мрежата, Хлое! Такава ми е работата и ти го знаеш много добре!
— Разреши ми да довърша, милинка — смени тона тя и заговори като на сърдито дете. — От всички случаи на пострадали деца, които успяха да открият издирващите устройства, нито едно не е участвало в шоуто на Чичо Джингъл, нито пък в някоя от дъщерните програми. Съпоставих околосветските медицински файлове с тези на мрежата, така че съм сигурна. Помисли малко. Милиони деца години наред са участвали в шоуто и нито едно нито веднъж не е пострадало от това.
— Искаш да кажеш…
— Че по всяка вероятност ще се окаже някакво смущение в предавателните сигнали или нещо такова, което интерферира с мозъчните вълни. Такова е схващането и на Тандагор според статиите. Но каквото и да е, причината със сигурност не е в нашите предавателни сигнали, права ли съм? Ipso facto — важен термин, който всеки в моя отдел трябва да знае, не мислиш ли? — нямаш синдрома на Тандагор.
Олга погали Миша и се опита да схване смисъла на чутото.
— Искаш да кажеш, че не страдам от нещо, за което до днес дори не бях чувала?
Хлое се засмя, но в смеха й прозвуча известно смущение.
— Искам да кажа, че това нещо Тандагор е единствената друга възможност освен обикновения стар стрес или нещата, които твоят лекар вече е проверил. Той казва, че си добре. Не е възможно да е синдромът, тъй като никой от хората, дори косвено свързани с шоуто, никога не го е имал, следователно е обикновена преумора и излишни тревоги. — Хлое се усмихна широко. — Значи спираш да се тревожиш!
Олга й поблагодари по-искрено, отколкото го усещаше, и се изключи. Миша бе заспал, затова остана в стола. Слънцето се бе спуснало зад железопътната линия и дневната тънеше в полумрак. Заслуша се в чуруликането на птиците, една от причините, поради които предпочиташе залива Джунипър. Достатъчно голям, за да бъде оживено транспортно пристанище, и достатъчно малък, за да бъде все още населен с птици. В Торонто бяха останали само гълъбите и чайките, а веднъж някой по новините каза, че днешните гълъби са всъщност мутанти.
Значи беше или обикновен стрес, или какъв-беше синдром, какъвто не би могло да бъде. Хлое бе млада и интелигентна и разполагаше с най-добрите проучващи съоръжения, както каза самата тя. Което означаваше, че собствените й проучвания бяха излишни. А защо не изпитваше никакво облекчение?
Отсреща я наблюдаваше фигурката на Чичо Джингъл с кръглите си като копчета черни очи и подредените като клавиатура на ксилофон зъби. Огромната му усмивка й се стори някак си престорена. Ако човек се вгледаше по-продължително.
„Странно — помисли си тя. — Ако пострадалите от това нещо са действително милиони, как е възможно нито един от тях да не е попадал в шоуто. При положение, че едва ли има хлапе, което поне веднъж да не се е свързвало с Чичо Джингъл.“
В стаята захладня. Внезапно й се прииска слънцето да изгрее отново.
„Всъщност дори повече от странно. Направо… невероятно.“
Все пак с какво освен с чиста случайност би могло да се обясни обстоятелството, че толкова много деца имаха проблеми заради използването на мрежата, но нито едно от тези, които се бяха включвали в нейното шоу? Свръхкачествено оборудване? Или свръхздравословно?
„Или…“
Тя придърпа Миша по-близо до гърдите си. Кучето изскимтя и размърда лапички, сякаш заплува насън, след което отново се намести удобно. В стаята съвсем притъмня.
Или наопаки? Нещо толкова ужасно, че някой не искаше в никакъв случай двете неща да се свържат?
„Това е глупаво, Олга. Глупаво. Значи някой го прави нарочно. Главоболието ти преминава в параноя.“
Но чудовищната идея не я напускаше.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
ПРИБОРИ
МРЕЖА/НОВИНИ: „Залепи или играй“ е алтернативата за пристрастените към зареждане.
(Картина: Чакалня в болницата на улица „Грейт Ормънд.“)
Диктор: Първото либералнодемократично правителство на Англия предоставя на пристрастените към зареждане в страната следния избор: или да запечатат своите невроканюли — „канове“, както ги наричат пристрастените, или „отрепките“ — с полимерно лепило, или да включат софтуерната платка „филтър за употреба“, която блокира всяко нежелателно програмиране, а може и да се настройва за излъчване на положителни подсъзнателни импулси. Съгласно новия закон всички регистрирани трябва да изберат една от двете възможности, ако искат да запазят социалните си привилегии. Организациите за граждански права изразяват гневния си протест…