Реката на синия огън

— Е — обади се Енрика Фредерикс, — менюто изглежда прекрасно. — Зад демонстрираната приветливост прозираше огромната й напрегнатост. — Какво ще ни препоръчате, Вивиан?

— Никога не сме идвали тук. Избрахме го напосоки от указателя. Надявам се, че е прилично.

Тентата плющеше в тишината с все сила над главите им. Рамзи постави чашата за вино върху салфетката си, която заплашваше да излети, и се изкашля.

— Може би е по-добре да хванем бика за рогата, така да се каже.

— Именно затова седнахме отвън — неочаквано се намеси Конрад.

— Пак ме обърквате — измърмори Фредерикс. И хвърли поглед към менюто. — Мисля да си поръчам морски костур.

Той повика надничащия отдалеч сервитьор, който се бе сгушил на завет.

— Сигурен ли сте, че това е тихоокеански костур?

След като си поръчаха и сервитьорът побърза да се прибере на топло в закритата част на ресторанта, Вивиан заговори.

— Проблемът е — подхвана тя, очертавайки с пръст контура на едно едва забележимо петно от бяло вино върху масата, — че децата днес не записват нищо. Разговарят — Бог знае какво, — посещават заедно всевъзможни места в мрежата, но не записват нищичко.

— Нима? — възкликна Фредерикс.

— Положихме неимоверни усилия да разберем какво се е случило с Орландо — обади се отново Конрад Гардинър.

— В мрежата. Предполагаме, че тъкмо там се крие проблемът и при двамата.

— Това е невъзможно — обяви хладно Енрика Фредерикс.

— Няма такова въздействие. Нашият лекар ни каза. Освен, ако някой… някой не ги е заредил. — Изглеждаше измъчена и ядосана. — Това казват, нали? „Някой ги е заредил“?

— Може и това да е — отвърна Вивиан. — Но ако е така, става дума за зареждане, за което лекарите изобщо не са чували. Освен това би трябвало да злоупотребяваш с него години наред, за да се получи този ефект — но тогава симптомите щяха да са други. Вижте, вие самите го казахте — не можете да изключите Сам. Започва да крещи, бори се и сте принудени да я включите отново. Същото е и с Орландо с тази разлика, че е толкова болен, че съдим за неговите реакции по жизнените му показатели. Водихме го по невролози, невропсихолози, в центрове за лечение на пристрастените към зареждане, къде ли не. Никой дори не е чувал за подобно нещо. Затова се свързахме с вас.

Салатите и ордьоврите пристигнаха. Рамзи се намуси на брушетата си. Може би бе крайно време да започне да води по-здравословен живот. Имаше един списък за сърдечни транспланти, дълъг цял километър, заедно с новото поколение лекарствени средства против несъвместимост. По-добре да си беше поръчал зелена салата.