Реката на синия огън

— Сериозно?

Олга подскочи, сепната от някакво странно докосване, но разбра, че Миша се катереше в скута й.

— Абсолютно. Изпращам ти всичко, но сега ще ти кажа най-важното. Трябваше да прегледам доста неща, тъй като са описани огромен брой частично свързани с мрежата здравни проблеми. Само в ергономията са с хиляди. Трябваше да огранича вариантите, за да намеря необходимото.

Ще ти кажа как го открих. Има тонове предполагаемо свързани с мрежата заболявания, като хроничен стрес, дезориентация, напрежение в очите, псевдо-ПТСС — забравих как точно се нарича, — но единственото, което би могло да отговаря на твоето описание — с други думи, единственото освен прекомерната ти заетост, — е нещо, наречено синдромът на Тандагор.

— Какво е Тандагор, Хлое?

— Човекът, който го е открил. Някакъв тип от Тринидад, ако се не лъжа. Както и да е, засега го оспорват — смятат, че не е достатъчно обосновано, но се споменава в няколко изследвания. Всъщност повечето лекари и болници не използват този термин. Отчасти поради наличието на голям брой разновидности — от главоболия и припадъци, та чак до комите и един-два смъртни случая.

Хлое Афсани забеляза променения израз върху лицето на другата жена.

— Не се притеснявай, Олга. Не е прогресивно.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Миша притискаше стомаха й, но думите на Хлое я парализираха. Плесна мъника, опитвайки се да го укроти.

— Не прогресира от един към друг, по-тежък симптом. Ако все пак го имаш — а никой не казва, че го имаш, сладурано, и ще ти обясня защо смятам така — и страдаш от главоболие, вероятно това е най-лошото, което те очаква.

Мисълта да прекара останалата част от живота си в очакване да отмине поредният, за да настъпи следващият пристъп на зашеметяващата до гадене болка, беше дори по-ужасяваща от вероятността да си умре ей така.

— Това ли е добрата новина? — глухо попита тя. — Лекува ли се?

— Не, но не това е добрата новина. — Хлое се усмихна натъжена. Зъбите й, изглежда, бяха станали по-бели, откакто премина в управлението. — О, Олга, миличката ми, аз ли правя нещата по-лоши? Само ме изслушай. По всяка вероятност не е това, тъй като около деветдесет и пет процента от пострадалите са деца. А фактът, който доказва, че сигурно не е това, а много, много тежък случай на имам-нужда-от-почивка, е местоработата ти.

— Това пък какво значи?

— Ето я и добрата новина. Синдромът на Тандагор, изглежда, има връзка с мрежата, нали така? Тоест единственият общ елемент, като оставим настрана разпространението му предимно сред деца, е прекомерното използване на мрежата.