Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Той бутна брушетата настрана.
— Простете за нетърпението — намеси се Джалил Фредерикс, — но, изглежда, такава ще е ролята ми при това събиране. За какво всъщност става дума? Ние знаем за всичко това, макар и не чак с такива подробности.
— Става дума за това, чене смятаме случилото се с вашата Сам и нашия Орландо за нещастен случай.
Фредерикс повдигна вежда:
— Продължавайте.
— Направихме всичко възможно да отворим файловете на Орландо. Но за съжаление, както споменах, децата вече изобщо не използват поща за разлика от нас едно време. Има пътеки, но нито един запис, който би могъл да ни ориентира. И за да станат нещата още по-сложни, неговият агент е местил файлове. Всъщност това е една от причините за нашата тревога.
Заинтригуван, Рамзи се премести по-напред.
— Защо точно това?
— Защото не би трябвало да се случи — отвърна Конрад. Бе си поръчал само вода и спря, за да отпие голяма глътка.
— Домашната система е блокирана — по-точно частта на Орландо. Единственият начин неговият агент да премества файлове противно на желанието ни е с разрешението на Орландо, а… е, вие вече видяхте състоянието му. В такъв случай как става така, че нещото продължава да премества файлове и да изтрива други? На всичкото отгоре се е скрило някъде и не можем да го изключим, без да унищожим цялата система и доказателствата за случилото се с Орландо. Всъщност нещото самоволно се е отлъчило. Тялото на робота, с което обикаля из къщата, също е изчезнало. Тъкмо него ми се стори, че видях в болницата. — Той поклати глава. — Цялата история е направо зловеща.
— Все пак не разбирам — обади се унило Енрика. — За какво е всичко това? Ако някой крие файлове или ги унищожава или каквото и да било, защо го прави?
— Не знаем. — Вивиан си играеше с парче целина. — Но преди файловете да изчезнат, прегледахме достатъчно неща, за да разберем, че Орландо е бил в контакт с някакви странни хора. Той беше… той е изключително умно дете. Прекарваше цялото си време в мрежата. Ето защо искаме да знаем къде е бил, какво е правил и с кого го е правил. И не искаме никой да научи за това, именно поради което сме седнали на терасата на някакъв непознат ресторант.
— А от нас…? — бавно започна Фредерикс.
— Искаме вашите файлове. Сам и синът ни са вършили нещо заедно. Някой или нещо е развалило системата ни въпреки нашите изрични заповеди. Вашата може би все още е невредима — във всеки случай самите вие сте длъжни да разберете какво става, даже и да ни смятате за побъркани. Така или иначе искаме вашите файлове. А за да сме съвършено точни, файловете на Сам. — Вивиан го фиксираше с неочаквана непоколебимост. — Искаме да открием кой причини всичко това на нашия син.
Вивиан и Джалил не отместваха погледи един от друг. Партньорите им изчакваха да видят какъв ще е резултатът, но Рамзи вече го знаеше. Облегна се назад, едновременно въодушевен и отчаян. Все пак не бяха перковци. Поставяха един изключително интересен казус, който като нищо можеше да се окаже празна работа, но не и да бъде пренебрегнат. А това означаваше огромно проучване, тонове подробности и всевъзможни трудни за разрешаване проблеми.
Изглежда, че му предстоеше да отделя доста повече време за работа.
Олга Пирофски сложи последния пъпеш в чантата и понесе покупките си към касата за бързо обслужване. Всичко можеше да бъде произведено, но усещането, че държиш в ръцете си истински плод, бе нещо изключително. Връщаше спомена за окончателно изгубени из лабиринтите на човешката история инстинкти.
Тръгна към къщи както обикновено по улица „Кинмаунт“, прекосявайки разстоянието под огромната висяща железопътна линия на мотрисата за Торонто. Заливът Джунипър блестеше под слънчевите лъчи и тя усети приятна топлина върху тила.
Спря, макар да се бе зарекла да не го прави (знаейки, че ще го направи), пред детския магазин. Цяла тълпа холографски младоци се разхождаха благопристойно във витрината, а красиви бебета фантоми моделираха красива бебешка конфекция. Беше ранен следобед и децата бяха все още на училище, така че в магазина имаше само шепа млади двойки с колички.
Олга наблюдаваше през стъклото самоуверените им движения от щанд на щанд, поспирайки от време на време да успокоят някое капризно бебе или да разменят по някоя шега. Те обитаваха единствено настоящето — настояще, в което завинаги щяха да си останат щастливи родители с една-единствена грижа, че всичко закупено миналия месец вече е окъсяло. Прииска й се да потропа на стъклото и да ги предупреди да не вярват на подобни илюзии. Някога си мислеше, че ще стане като тези ужасяващо жизнерадостни хора, но сега изпита усещането, че е безприютен призрак, загледан завистливо отвън на студа.