Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Призрак от миналото
Призрак от миналото - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Призрак от миналото

Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:

Преди много, много години, в една далечна галактика…
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 137
Перейти на страницу:

Гълчавата стигна до слуха му далеч преди да бе видял тълпата. Беше многолюдна, както и можеше да се очаква заради повода. При входа на док шейсет и шест се бяха струпали най-малко три хиляди. Освен че скандираха като всички „Мъст за Каамас!“, тези носеха и плакати.

Бившият комарджия и настоящ бизнесмен трябваше да им е благодарен за възможността да ги разблъска, пробивайки си път, и да излее върху тях поне част от насъбралото се в него раздразнение. Но днес дори този късмет му се размина, защото неговата „Дама на късмета“ се намираше през две врати, в док шейсет и осем. Мърморейки под нос нещо за хора, дето си нямат работа и протестират за неща, случили се, преди повечето от тях да са били родени, Калризиан заобиколи тълпата и тръгна към своя док. Ако зависеше от него, щеше час по-скоро да се махне от Килпар.

Беше стигнал на десет метра от тълпата, когато въпреки пелената на възмущение съобрази едно обстоятелство. Протестите неизменно бяха насочени срещу ботанци: едри търговци, дипломати или делови мъже. Но на космодрума в Мос Томро нямаше ботанци, те използваха съвсем друго летище. Тогава срещу кого протестираха тези?

Озъртайки се към тълпата, Ландо се мушна в една пряка далеч от погледите им и извади предавателя. Настрои го да мине през комуникационната система на „Дамата на късмета“ и се обади в контролния център на космодрума.

— Ландо Калризиан от док шейсет и осем — съобщи той на отегчения служител. — Бих искал да получа списък на корабите в шейсет и шести док.

— Няма да има нужда — прозвуча спокоен глас зад гърба му.

Ландо се обърна. С привично движение ръката му се мушна под наметката и потърси дръжката на бластера. На няколко метра от него с всичките им дипломатически знаци стояха двама белогриви диамалци.

— Моля? — внимателно попита Калризиан. — Какво желаете?

— Позволете да ви се представя — отвърна по-високият от двамата. — Казвам се Пороло Миатамиа, сенатор в Новата република. Мога ли да се уверя, че не се лъжа и вие наистина сте генерал Ландо Калризиан?

— Бивш генерал, да, аз съм Ландо Калризиан — кимна Ландо, пусна дръжката на бластера и изключи предавателя. Вече започваше да разбира причината за стълпотворението пред шейсет и шести док. — Мога ли аз на свой ред да се уверя, че това не е случайна среща?

Миатамиа се усмихна едва-едва. Ландо не беше виждал диамалец да се усмихва по друг начин.

— Имате право — увери го сенаторът. — Моят адютант ви забеляза на пет преки от тук — едното му ветрилообразно ухо посочи към спътника му. — Проследихме ви дотук, за да сме сигурни, че сте вие.

— Да, аз съм — каза Калризиан. Една от чертите на диамалците, които го дразнеха, беше склонността им дълго да отъпкват почвата, преди да пристъпят към въпроса. — Мога ли да направя нещо за вас?

Ухото на Миатамиа трепна по посока на тълпата:

— Корабът ми е на шейсет и шести док. Някои… хора… не одобряват позицията на правителството ми по ботанския въпрос.

— Да, чух нещо — каза Ландо. „Значи сега е ботански въпрос, не каамаски. Интересно!“ — Позицията на правителството ви е да се прости или нещо такова…

Сенаторът го изгледа внимателно.

— Нима предпочитате осъждането на невинни?

— Това е политика — разпери ръце Ландо. — Аз съм само един бизнесмен, който се опитва да спечели малко пари.

Миатамиа задържа още миг погледа си на него. След това едно от ушите му помръдна.

— Може и така да е — каза той загадъчно. — Тези протестиращи изразиха мнението си. Обърнах се към летищните власти с молба да ги разпръснат, за да мога да си взема кораба.

Калризиан кимна. След фаталния бунт на Ботауи преди една седмица напълно разбираше нежеланието на сенатора да навлезе сред тълпата.

— Няма нужда да ми казвате, че не са пожелали да си мръднат пръста.

— Да, така е — отвърна Миатамиа. — На излизане ви зърнахме…

— Ясно — каза Ландо. — Какво мога да направя за вас?

Сега помръдна другото ухо на сенатора:

— Исках да ви помоля да използвате влиянието си в Новата република, за да се застъпите за мен.

Влияние в Новата република!

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)