Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Хора бяха изпълнили улиците, но се тътреха някак унило, отпуснати от дневната жега. Мрачните им изражения говореха, че нямат никаква сериозна причина да се движат насам-натам, освен по навик. Роклите на много от жените бяха захабени, а по палтата на мъжете, падащи до коленете им, висяха опърпаните дантели на яки и маншети.
По улиците наистина се мяркаха Бели плащове и макар и да не бяха чак толкова много, колкото ги бе изкарал Том, все пак бяха повече от достатъчно. Дъхът на Нинив секваше всеки път, щом забележеше, че някой от мъжете с безупречно бяло наметало и лъскава броня поглежда към нея. Тя знаеше, че не е използвала Силата достатъчно дълго, за да добие лицето й лишения от възраст вид на Айез Седай, но все пак тези мъже като нищо можеха да я убият — тарвалонска вещица, поставена извън закона в Амадиция — достатъчно беше дори да я заподозрат в каквато и да било връзка с Бялата кула. Те крачеха сред тълпите, видимо безразлични към очевидната мизерия, царяща наоколо. Хората почтително се отдръпваха от пътя им, удостоявани най-много с беглото им кимване или тържествено-благочестивото: „Върви в Светлината“.
Стараейки се по възможност да не обръща внимание на Чедата на Светлината, тя съсредоточи цялото си внимание върху задачата да намерят пресни зеленчуци, но когато слънцето вече се бе издигнало до най-високата си точка, като пламнала златна топка, изпепеляваща през тънките перести облаци, двете с Елейн вече бяха обиколили от двете страни на ниския мост и бяха успели да купят само няколко спаружени кайсии, малко репички и корави круши, както и една плетена кошница, с която да ги носят. Навярно Том наистина беше търсил. По това време на годината сергиите по пазарите трябваше да са пълни с прясна лятна реколта, но сега имаше предимно купчини картофи и алабаш, които явно помнеха по-добри времена. Нинив си спомни за всички обезлюдени ферми на идване към градчето и се зачуди как ли тези хора ще преживеят зимата. Продължиха да обикалят.
До вратата на един шивашки дюкян със стръковете нагоре висеше китка малки жълти цветенца. Стръковете бяха увити по цялата им дължина с бяла лента и след това овързани с друга, жълта и провиснала. Можеше да се вземе за отчаяно усилие на някоя жена да украси дюкяна в тези толкова трудни времена. Но Нинив беше сигурна, че не е това.
Тя спря и се престори, че бърка в обувката си, за да извади камъче, като в същото време заоглежда скришом шивашкия дюкян. Вратата му беше отворена и през нея, както и през малките прозорчета, се виждаха цветни топове плат по тезгяха, но никой нито влизаше, нито излизаше.
— Не можеш ли да го намериш, Нинив? Свали си обувката.
Нинив рязко извърна глава; почти беше забравила, че Елейн е с нея. Никой не им обръщаше внимание и никой не изглеждаше достатъчно близо, за да ги подслуша. Въпреки това тя сниши глас.
— Китката на вратата на шивачницата… Това е сигнал на Жълтата Аджа, спешен сигнал от някоя от техните очи и уши.
Не се наложи да казва на Елейн да не зяпа — очите на момичето съвсем предпазливо се обърнаха към дюкяна.
— Сигурна ли си? — попита я тя тихо. — Откъде знаеш?
— Разбира се че съм сигурна. Съвсем точен е: висящият край на жълтата лентичка дори е разцепен на три. — Освен ако напълно не грешеше, тази иначе незабележима китка полски цветя носеше ужасен смисъл. Ако бъркаше, щеше да се изложи като пълна глупачка, нещо, което тя много мразеше. — Доста пъти съм говорила с Жълтите в Кулата. — Церителството беше главната цел на Жълтите; те не се интересуваха много-много от билките й, но пък ако можеш да Цериш с помощта на Силата, нямаш нужда от билки. — Една от тях ми го каза. Не го смяташе за особено прегрешение, тъй като беше сигурна, че ще избера Жълтата. Освен това сигналът не е бил използван близо триста години. Елейн, едва по няколко жени от всяка Аджа всъщност знаят кои са очите и ушите на тяхната Аджа, но една китка жълти цветя, вързани и увесени така, подсказват на всяка Жълта сестра, че тук има такава, и то с достатъчно спешно послание, за да рискува да се разкрие.