Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Преди доста време, когато тръгвахме на това странно пътуване, разправих как Джон и Силвия сякаш бягат от някаква тайнствена смъртоносна сила, която им се струва въплътена в техниката, и че има много други като тях. Казах още, че някои хора, които се занимават с техника, като че също я избягват. Скритата причина за тая неприятност е, че те разглеждат нещата в „грувиизмерение“, което се интересува единствено от повърхностния слой на нещата, докато аз се интересувам от скрития смисъл. Нарекох стила на Джон романтичен, а моя — класически. Неговият бе според жаргона на шестдесетте години „груви“ или „хип“, моят — „квадратен“. После започнахме да навлизаме в този квадратен свят, за да разберем каква пружина го кара да се движи. Данни, класификации, йерархии, причини и следствия, анализи бяха обсъждани и някъде пътем поговорихме за една шепа пясък, чийто свят усещаме отделен от безкрайното число светове наоколо, които усещаме също. Казах, че един процес на разграничаване започва да действува и разделя шепата на части. Класическото, квадратното мислене се интересува от купчинките пясък, естеството на песъчинките и от основата, на която да ги разграничи и взаимно да ги свърже.

Отказът на Федър да дефинира качеството от гледна точка на тая аналогия бе опит да разчупи оковите на класическия „отсей пясъка“ модел на мислене и да намери общ подход към класическия и романтичния свят. Качеството, разделителното понятие между „квадратното“, от една страна, и „груви“ или „хип“ от друга, като че бе именно това. И двата свята използуват това понятие. И двата знаят какво значи то. Само че романтичният го оставяше на мира и го ценеше за това, което е, а класическият се опитваше да се превърне в комплект градивни елементи на мисълта за други цели. Сега, след като дефиниция не може да се даде, класическият разум бе принуден да разглежда качеството като романтичния — неизвратено от мисловни построения.

Аз придавам много голямо значение на всичко това, на тези класико-романтически различия, но Федър не. Той изобщо не се интересуваше от каквото и да било претопяване на различията между тия два свята. Преследваше нещо друго — своя призрак. В преследването на този призрак продължи към по-обширни значения на качеството, които го теглеха все по-нататък и по-нататък, към неговата цел. Различавам се от него по това, че нямам намерение да продължавам до тази цел. Той прокара път през тая територия. Аз смятам да остана на нея, да я обработя и да видя дали нещо ще поникне.

Мисля, че зад понятието, което може да раздели света на интуитивен „груви“ и квадратен, класически и романтичен, технически и хуманитарен, се крие същност, която може да обедини един свят, вече разграничен по тия линии, в едно цяло. Не може да се твърди, че истинското разбиране на качеството просто обслужва Системата, то не я надвива и даже не бяга от нея. Истинското разбиране на качеството хваща Системата, обуздава я и я поставя в служба на потребностите на личността, оставяйки я напълно свободна да изпълни вътрешното си предопределение.