Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Не се притеснявам. — Алиса свали качулката си и предизвикателно погледна началника на стражата.
— Това е добре — Витор се усмихна и ме погледна. — Значи ти си самият Закари?
Което означава това „самият“? За какво съм му, дракон да ме одере?
— Не съм сигурен — отвърнах аз честно.
— Ти си, ти си — увери ме Витор. — Ти си племенникът на тази рижа лисица Ромиус.
Рижа лисица?
— Познавате ли се? — бях изненадан.
Витор се засмя.
— Дали се познаваме? Заради него ме изхвърлиха от Императорския дворец! — Той удари с юмрук по масата. — И цялата работа беше една голяма лъжа, между другото.
Неволно се притиснах към облегалката на стола и опитах да се слея с нея. Ама че късмет! Може да имаме големи проблеми, ако този човек е сериозно ядосан на Ромиус.
Невил и Алиса ме погледнаха с широко отворени очи. Очевидно и те си помислиха същото.
— Съжаляваме… — започнах аз.
— А аз — не! — викна Витор.
Прехапах си езика от изненада.
— Беше ми писнало от тази сбирщина надути пуяци — продължи Витор. — Само дето Ромиус не успя да ме предупреди, когато организира този театър… Но няма значение. — Той замислено повъртя левия си мустак и внезапно смени темата. — Значи ще си сътрудничим?
— Ще си сътрудничим — отговорихме вкупом.
Витор ни изгледа отгоре.
— Ще обядвате ли?
— Ами ние вече… обядвахме — плахо каза Алиса.
Дори нашата независима и с остър език вампирка малко се беше стреснала от началника на стражата.
— Както желаете — сви рамене Витор. — А аз, с ваше позволение, ще хапна. От сутринта залък не съм слагал в устата.
С тези думи той извади изпод масата огромен поднос с месо.
— Надявам се, че не сте от тези… зелените, които не ядат месо? — попита той, без да откъсва очи от подноса. — Че то нашия Император, нека почива в мир, с това неядене на месо голяма глупост направи. Само корени ядеше и хоп, отиде си без време. Без месо не може, казвам ви…
Той пъхна в устата си огромно парче от гореспоменатия продукт.
— Обичаме месо — увери го Невил. — Но в Академията то е забранено, така че трябваше да ядем само плодове и зеленчуци.
Дебелият мъж едва не се задави.
— Изверги! Как може да ви карат да ядете тази гадост? Затова сте такива тънки, като клечки.
Алиса тактично реши да премълчи, че изобщо не яде месо.
— Нямахме избор — въздъхна Невил. — Кажете, Витор, какви са плановете ви за нас? Какво, според вас, ще трябва да правим в града?
— Можете да опитате да решите всички оплаквания, които постъпиха при вас днес — предложи Витор и отново се засмя. — Представям си как сте се шашнали, когато целия този народ се е изсипал при вас.
Аз едва не паднах от стола.
— Значи вие сте ни ги изпратили?!
— Аз лично не, разбира се, но моите хора — да — скромно се съгласи началникът.
— Но защо?!
— Ще се опитам да обясня — отвърна Витор, дъвчейки парче месо. — При нас средно на ден постъпват по около петдесет жалби и оплаквания, от които повече от половината са пълни глупости. Ние не можем да губим време с кражби на пилета и подобни глупости, защото няма да ни стигне времето за убийствата и истинските кражби. Обикновено ние просто записваме жалбата, обещаваме да я разследваме когато се отвори възможност и забравяме за нея. Хората, разбира се, са недоволни, но какво могат да направят? И изведнъж се появявате вие… в заповедта за Патрула ясно е записано „всякаква помощ, която могат да окажат на поданиците на Империята“, затова ние разпространихме листовки със заповедта, а на входа на Управлението окачихме копие на тази заповед заедно с пояснение към нея.
— С какво пояснение? — попитах подозрително.
— Обикновено кратко пояснение — сви рамене Витор. — Нещо от рода на „Ако сте недоволни от работата на стражата, то се обърнете към Патрула“ и след това е посочен вашия адрес.
Всички мрачно се вторачихме в усмихнатия дебелак.
— Е, благодарим — процедих аз. — Ето че сме от полза…
Витор остави празната чиния и сплете пръсти.
— Кой да предполага, че недоволните ще са толкова много?
— Човек би могъл да се досети — прошепна ми Невил. — С такъв шеф…
Витор вдигна пръст.
— Но затова пък, освобождавайки се от тези жалби, ние се съсредоточихме върху по-тежките случаи и вече хванахме убиеца-маниак.
Алиса рязко се наведе напред.
— Ако може по-подробно за това, моля.
— О, това беше истинско клане — той размаха ръце, изобразявайки удари. — Хванахме вампира на местопрестъплението! Той отказа да се предаде и се нахвърли на стражата, но ние не отстъпихме и използвахме специални мрежи.
Разбира се, под „ние“ Витор сигурно имаше в предвид стражата като цяло. Едва ли дебелият началник е присъствал лично на ареста.