Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Ами такова. Случва се такава „единствена надежда“ да се отрече от него. „Не съм го чувал, не съм го виждал, може да съм забравил, но ми се струва, че не го познавам.“ Отрича се напълно. Да не би, боже опази, да падне съмнение и върху него, да не си увреди на кариерата, та някак да изплува отгоре… Страхува се, трепери: ами ако не повярват, че е наш, и ме сметнат за негов съучастник. Да не мислите, че този нагаждач ще свидетелствува в полза на другия? В полза на доброто му име? За какво? Той смята, че тепърва ще прави кариера, тепърва ще се катери нагоре. А мъртвият какво, на мъртвия му е лесно. Нищо не го боли.
— Може и така да е — каза Шчука. — Какво ли не се случва!
Отново кръстопът. Кой път да хвана в края на краищата, за да стигна до истината?
… С Лигановски се връщахме в града със синия му „Москвич“. Идвахме от психиатричната клиника. Хубавите му силни ръце здраво държаха волана, струваше ми се, че нищо не го засяга, сякаш не гледаше пътя, не чувствуваше колата, а се бе слял с нея в едно като всеки голям автомобилист.
А мен почти ме тресеше след посещението в лудницата, след завоя от шосето по дългата възтъмна алея с високи туи и хвойни, след двора, по който като насън се разхождаха някакви неясни фигури, които той повикваше и на всекиго от тях ме представяше не като външен човек (може би — това ме плашеше — като техен бъдеш съсед), а като лекар, който ще ги прегледа, а сетне непременно ще им помогне.
Само отчасти чувах коментарите му, когато отвеждаха поредния болен. Пред мен все още стояха лицето, очите, фигурата на нещастника, неговият говор, понякога уж смислен, а понякога като прогнила тъкан от гробница, по чиито останки трудно може да се различи някогашната шарка.
— Казвах… самичък… не защото ракетата взриви… Космоса не го боли… заповед… можеше там… Аелита.
Една от десетките разгадки на тази главоблъсканица би могла да изглежда така:
— Нали им казвах да ме пратят самичък. Не защото ракетата може да се взриви, ако има повече хора в екипажа. На земята няма да се взриви. Какво го засяга Космосът. И имаше такава заповед, но не я изпълниха. Най-лошото е, че можеше там да се взриви, а там е Аелита.
Повикваха друг, сигурен, че жена му настоява да го види (а преди време тя не само му изменила, а дори го предала), че тя от десет години го очаква зад ъгъла, а него не го пускат при нея.
— Тя се омъжи за друг преди десет години — измърмори Лигановски, когато отведоха човека, задавян от ридания.
И друг. И друг. А с тях и гласът на човека, свикнал с такива неща, макар че може би изпитва болка. Той коментираше:
— Психоза на Корсаков — особена форма на психическо разстройство, причинено от алкохолна интоксикация. Характеризира се с промени в паметта и с многобройни увреждания на нервите. Или с различия в зрителните полета. Но е направено измерване на мозъчните вълни и няма разлика между двете форми.
Или:
— Очевидно не можем да го смятаме нито за луд, нито за епилептик. Нямаме причини да говорим за органични изменения на мозъка. Трябва да смятаме, че причините са най-вероятно психически, че са възникнали от тежко душевно преживяване.
Той внимателно изви очи към мен:
— Като на онзи ваш тип от Олшанка. Бих искал някак да поговоря с него.
— Кой ви пречи? Наканете се и елате там за ден-два. Ще го понаблюдавате.
— Може дори да се наложи. И то не само него — многозначително промълви той. — Може и у вас да възниква нещо такова.
— Ваша работа. Но каква полза?
— За опитния човек има полза. Макар, разбира се, по-добре да се направи проверка с тестове за състоянието на паметта, за елементарни умствени способности и… да проверя реакцията ви към наркотиците.
— Помня отлично умствените ми възможности — какви да са, най-обикновени. Не употребявам наркотици. Пък и у нас очевидно малцина ги използуват. Да не сме в Хонгконг.
— И би трябвало да ви направя — настояваше той — по-обширна проверка на умствените способности и анализ на характера по метода на Роршах.30
А пред нас преминаваха нови и нови сенки. Един бе дегустатор от винзавод.
— До 1878 година — до филоксерата. Сетне вината вече не са същите… Тапите променихме, пък то трябвало да се счупи шийката… Под шийката слагаха свещ, за да бъдат сигурни, че никаква прашинка не е попаднала във виното. Нямаше капчица утайка. Вече такива вина никой не може да пие.
— За нищо друго не може да разговаря.
А след него някакъв актьор, който разобличаваше неизвестен свой враг с откъс от пиеса и когото никой няма да види вече на сцената. Жестове на оратор пред форума.
30
Херман Роршах (1884 — 1922) — швейцарски психиатър, създал своя класификация на човешките характери. — Б.а.