Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Но защо трябва да напускам Крондор? — попита Кити.
— Защото ако останеш, не знам дали ще оцелееш. Повече не мога да ти кажа.
— Плашиш ме — промълви тя. Ерик никога не беше чувал Кити да признава, че нещо може да я изплаши.
— Добре. Трябва да се боиш от нещо, за което не мога да ти говоря, заради дългата ръка на херцог Джеймс. Напусни града, отиди в имението на Ру и се скрий там. Ще говоря с него да те отведе в Източните владения. И не казвай нищо на никого.
— Ти къде ще си, докато аз се крия на Изток?
— Ще воювам.
Горещите й сълзи закапаха по гърдите му.
— И няма да се видим пак, нали?
Той я притисна до себе си, погали я по косата и я целуна по бузата.
— Не знам. Но няма да е от нежелание, обич моя.
Тя отвърна на целувката му.
— Искам да забравя какво ми каза.
— Можеш да го забравиш до Банапис — каза Ерик.
— Добре, забравям го до Банапис.
12.
Средилетие
Ру посочи.
— Не е като в Рейвънсбърг, нали?
— Прав си — каза Ерик.
Дворът бе пълен с гостуващи благородници, очакващи традиционното обедно начало на Банапис, Деня на Средилетието. Ерик изпитваше смесени чувства. Банапис по традиция се смяташе за най-щастливия ден в годината — денят, когато всички в Кралството се смятаха за една година по-възрастни, ден, посветен на пиене, игри на комар, на любов, на танци и на всичко друго, което можеше да се смята за удоволствие. Слугите биваха освобождавани да полудуват следобеда и след като се подредяха трапезите за благородниците, им се позволяваше да се смесят с тях или да слязат в града да участват в тамошните веселия.
В Рейвънсбърг нещата бяха много по-неофициални. Слугите работеха през нощта и заранта, за да приготвят ястията, а после градските богаташи излизаха от Залата на съвета, за да дадат знак за началото на празненствата. През този ден всички в Рейвънсбърг празнуваха на воля. Всичко се носеше на общата градска трапеза и по обяд пиршеството започваше.
Тук имаше слуги, чието участие в празненствата нямаше да почне, докато принцът и семейството му не се оттеглеха. На някои от тях щеше да им се разреши да напуснат по-рано, но после трябваше да се върнат, за да заемат мястото на други, защото независимо от традицията в другите части на Кралството, кралската фамилия никога не можеше да остава без слуги.
Войниците бяха предупредени да ограничат веселието си и всеки, който се върнеше в казармите явно пиян, щеше да бъде наказан. Обикновено това нямаше да е достатъчно да въздържи някои от по-младите войници, но сред войската се предаде, че наказанието ще е целодневен наряд плюс принудителен труд на новия вълнолом.
И това беше причината тъмна сянка да надвисне над иначе празничното настроение на Ерик. Той не можеше да забрави за предстоящото сражение и се безпокоеше за замисленото бягство на Кити от града.
Помъчи се да се пребори със съвестта си. Трябваше да отиде направо при лорд Джеймс и да го помоли да отпрати Кити, но страхът, че херцогът ще откаже, го бе принудил да извърши това явно нарушение на заповедите. Можеше да се убеждава колкото си иска, че след като Джеймс не бе забранил изрично Кити да напусне Крондор, не е извършил никаква измяна, но знаеше, че това е жалко оправдание и че нарушава условията, при които Кити бе взета на служба при лорд Джеймс.
Най-важното беше безопасността й, сравнима само със страха му за майка му и за Натан. Кити щеше да отнесе писмо до Рейвънсбърг, след като Ру й предложеше подслон. Писмото щеше да съобщи на Натан да отведе Фрида на изток.
Ерик разбираше, че ако Кралството падне, никое място на Мидкемия няма да е безопасно, но знаеше, че боевете рано или късно ще стигнат до Даркмоор, а дори Кралството да надвиеше, Рейвънсбърг се намираше от другата страна на планините. Със сигурност щеше да бъде превзет от нашествениците.
— Какво има? — попита Ру.
— Ела с мен за малко — тихо отвърна Ерик.
Ру даде знак на Карли, че ще поговори с Ерик и тя кимна. Децата бяха изкъпани, облечени в нови дрешки и се държаха възпитано, докато Ру и цяло ято най-заможни търговци се смесваше със събралите се благородници като гости на принца, на частен прием преди началото на общите празненства.
Дънкан беше потънал в разговор със Силвия Истърбрук и Ерик разсеяно се зачуди дали Ру съзнателно е натрапил простоватия си братовчед на момичето, за да се предпази от подозренията на Карли.
— Какво има? — попита го Ру.