Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— В момента нищо, но почвай да мислиш кои от последната пасмина обучаеми могат да свършат работа в планините. Утре до обяд да има списък с петдесетимата най-добри на бюрото ми.
— Слушам, сър.
— Вече заповядах триста от най-добрите ти хора да са строени утре призори под командата на Колвин и Джедоу Шати. Повечето под твоя команда ще се движат тази седмица на малки групи. Искам да си готов утре по обед. Дотогава времето си е твое.
Ерик отдаде чест, пожела лек ден на принца, херцога и останалите и излезе. Прибра се бързо в квартирата си, седна и се залови със списъка на мъжете, с които току-що се беше върнал от планините.
За миг се почувства безсилен. Имената не му говореха нищо; как да избере петдесетима, които да имат малко по-добър шанс да оцелеят? След това едно име привлече окото му — Риърдън. Спомни си го заради една доста смешна и суховата забележка, която беше направил в труден момент, в който по-слаби мъже щяха да изтърват нервите си. Мъжете около него се бяха засмели, напрежението беше спаднало и хората се бяха справили с възложената им задача.
Представи си лицето му и след това започна да си спомня мъжете, които бяха с тази група, Риърдън с петимата му съекипници и другата група. И само след няколко мига вече разполагаше с дузина имена.
След час вече имаше списък с петдесет мъже, които смяташе за годни за необичайните задължения в планините. Почувства се по-добре, че е махнал тази задача от главата си, обиколи зачислените към войската бани и намери там няколко свободни от служба войници, които се къпеха. Подслуша няколко казармени клюки и отпуснат в горещата вода, се убеди, че целият гарнизон е забръмчал като кошер пред предстоящия неизбежен конфликт.
Преоблече се в чисти дрехи и бързо отиде до хана „Счупения щит“. Гостилницата беше доста претъпкана, но това не попречи на Кити едва ли не да скочи през тезгяха и да се метне в прегръдките му. Ерик се засмя и когато слабичката девойка го целуна, й каза:
— По-полека де. Да не искаш хората да помислят, че нямаш морал?
— Кой го интересува какво мислят хората?
Неколцина посетители се разсмяха. Една от курвите, наети от херцог Джеймс, каза:
— Мен определено не, миличка!
— Е, как я караш? — попита Ерик.
Тя го щипна закачливо по бузата и отвърна:
— Самотно. Колко време имаш преди да трябва да се връщаш в двореца?
Ерик се усмихна.
— До утре по обед съм свободен.
Кити едва не изпищя от възторг.
— Днес отворих, така че след два часа привършвам. Хапни нещо и гледай да не пиеш много с долните ти приятели от казармата, защото имам някои планове.
Ерик се изчерви, а насядалите по близките маси пак се засмяха.
Ерик седна до сержант Алфред и няколко мъже от неговата част. Едно от слугинчетата веднага му донесе пълна халба.
— Защо сте толкова трезви? — попита Ерик.
— Заповеди — каза Алфред.
Мургавият ефрейтор Мигел каза:
— Тръгваме утре призори.
Ерик отпи дълга глътка.
— Почва се — каза Алфред.
Другите закимаха.
Ерик, единственият мъж в помещението, който беше служил с Калис в пътуванията му до Новиндус, каза:
— Не, започна отдавна. — Зарея очи някъде в далечината, после погледна приятелите си и добави: — Но сега почва тук.
Кити се сгуши в рамото му.
— Не искам да си тръгваш утре.
— Знам — каза Ерик.
— Какво не е наред?
— Защо мислиш, че нещо не е наред?
Лежаха в самотното й кътче. Ерик можеше да си позволи да наеме стая, но след като детството му бе минало в плевник като този, миризмата на сено и животни, на кожа и желязо му беше близка и му действаше успокояващо.
— Познавам те, Ерик — промълви Кити. — Разтревожен си.
Ерик помълча, после каза:
— Знаеш ли някакъв изход от града?
— Искаш да кажеш дали знам къде е портата? — отвърна му тя шеговито.
— Не. Искам да кажа, ако градът бъде затворен, ще можеш ли да намериш изход?
Кити се надигна, подпря се на лакът и изгледа любовника си.
— Защо?
— Просто ми отговори: ще можеш ли?
— Без да се натъкна на Шегаджиите, сигурно не.
Ерик премисли следващите си думи, защото това, което му предстоеше да каже, граничеше с предателство или най-малкото щеше да е пряко заобикаляне на заповедите.
— Мога ли да те помоля нещо?
— Всичко.
— Когато празникът другата седмица свърши, точно преди залез-слънце…
— Да?
— Излез от града и тръгни със селяците, които ще се връщат по домовете си.
— Защо? — попита тя изумено.
— Не мога да ти кажа защо, но не искам да си в Крондор след Банапис.
— Тоест, не искаш да ми кажеш. За какво става дума?
— Херцог Джеймс несъмнено има агенти при всяка порта. Освен това издирват вражески агенти и ще спрат и теб, и всеки, който трябва да служи, да не избяга. Банапис е най-добрата възможност да се измъкнеш от града, без да те спрат.