Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Защо?
Доктор Уотърс посочи с палец над рамото си, сякаш се намираха в селото, а не на няколко мили разстояние, в Пензънс:
— Зад нас има хълмове. Пред нас — море. Имаме брегова линия, цялата надупчена с пещери. Имаме изоставени мини. Имаме пристанище, пълно с рибарски лодки. Накратко казано, имаме безброй места, където човек може да изхвърли един нож и десетилетия да не го намери никой. Само си помислете за рибарските ножове. Колко от тях се търкалят наоколо?
— Значи убиецът може дори да е отишъл подготвен за това.
— Може би. А може би не. Няма начин да знаем.
— И Камбри не е бил завързан?
— Според оперативната група, нищо не свидетелства за това. Няма частички от коноп, найлон или нещо подобно. Всъщност Камбри е бил в доста добра физическа форма. Колкото до другия — онази работа в Хауенстоу днес сутринта, — нещата стоят другояче.
— Наркотици?
Доктор Уотърс веднага се заинтригува.
— Не бих могла да кажа. Направили сме само предварителен преглед. Има ли нещо…
— Кокаин.
Тя си записа това на едно листче.
— Не бих се изненадала. Какви неща само си вкарват в тялото хората в името на възбудата… Глупаци! — За момент сякаш потъна в размишления относно употребата на наркотици в страната, но след това се окопити и продължи: — Направихме му тест за алкохол. Бил е пиян.
— Дееспособен?
— Ограничено, но да. Достатъчно, за да отиде дотам и да падне. Счупени са четири прешлена. Гръбначният стълб е бил прекъснат. — Тя си свали очилата и си потърка носа там, където кожата се беше зачервила и разранила. Без тях изглеждаше странно беззащитна и сякаш без маска. — Ако беше оживял, щеше да бъде напълно парализиран. Така че се чудя дали няма да е правилно, ако кажем, че е имал късмета да умре. — Погледът й се спусна несъзнателно към недъгавия крак на Сейнт Джеймс. Тя се отдръпна леко назад в стола. — Ужасно съжалявам! Твърде много часове работа.
Не особено съвършен живот в сравнение с никакъв живот. Това бе вечният въпрос и Сейнт Джеймс неведнъж си го беше задавал през годините след катастрофата. Той прие извинението й, като го пренебрегна напълно:
— Паднал ли е? Или е бил бутнат?
— Оперативната група оглежда щателно както трупа, така и дрехите, за да види дали не се е боричкал с някого. Но доколкото мога да кажа в момента, си е било чисто падане. Бил е пиян. Намирал се е на върха на опасна скала. Времето на смъртта е около един през нощта. Значи е било тъмно. А снощи имаше и гъсти облаци. Бих казала, че спокойно може да се приеме като нещастен случай.
„Какво облекчение би изпитал Линли, ако можеше да чуе това“, помисли си Сейнт Джеймс. Но доктор Уотърс още не бе доизрекла мнението си, когато той почувства неохота да го приеме. На пръв поглед определено изглеждаше като нещастен случай, но независимо от фактите, самото присъствие на Брук там посред нощ говореше за тайна среща, довела до смърт.
Извън трапезарията малката лятна буря от сутринта се беше усилила. Вихрушки виеха около къщата, а дъждът пердашеше по прозорците на гневни откоси. Завесите бяха спуснати, така че шумът идваше малко приглушен, но от време на време някой порив разтърсваше стъклата достатъчно силно, за да звъннат зловещо, а това не можеше да бъде пренебрегнато. Сейнт Джеймс откри, че мислите му не са насочени към смъртта на Мик Камбри и Джъстин Брук, а към изчезването на „Дейз“. Знаеше, че Линли е прекарал остатъка от деня в безплодни усилия да намери брат си. Само че бреговата линия бе неравна и до нея трудно се достигаше по суша. Ако Питър бе хвърлил котва в някое естествено пристанище, за да се спаси от бурята, Томас нямаше да го намери.
— Не се сетих да променя менюто — казваше в този момент лейди Ашъртън по повод огромното разнообразие от храна на масата. — Толкова много неща се случиха, че не бях в състояние да мисля трезво. Трябваше да сме поне деветима. Десет, ако беше останала Огъста. Слава богу, че си замина снощи. Ако беше тук тази сутрин, когато Джаспър намери трупа…
Тя си поигра с парче броколи, сякаш внезапно осъзна колко накъсано са прозвучали забележките й. Светлините на свещите и сенките танцуваха върху тюркоазената й рокля и смекчаваха линиите на тревога между веждите и около устата, които с напредването на деня бяха станали по-дълбоки. Откакто й бяха казали, че Питър е изчезнал, не бе споменавала името му.