Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Хората трябва да се хранят, Дейз, и това е всичко — рече Котър, който, подобно на другите, също не бе докоснал храната си.
— Но като че ли не ни се яде много, нали?
Лейди Ашъртън се усмихна на Котър, но тревогата й бе осезаема. Личеше си в припрените й движения и в бързите погледи, които хвърляше към седналия наблизо по-голям неин син. Линли се беше върнал едва десет минути преди вечеря и ги бе прекарал в телефонни разговори в офиса на имението. Сейнт Джеймс знаеше, че не е говорил с майка си за Питър, а и нямаше вид на човек, който възнамерява да споменава сега брат си. Сякаш съзнавайки това, лейди Ашъртън се обърна към Сейнт Джеймс:
— Как е Сидни?
— Сега спи. Иска утре сутринта да се върне в Лондон.
— Това разумно ли е, Сейнт Джеймс?
— Не изглежда склонна да се съгласи на нещо друго.
— Ти ще заминеш ли с нея?
Той поклати глава, повъртя столчето на винената си чаша и се сети за краткия разговор със сестра си само преди час. Главно за отказа й да говори за Джъстин Брук. „Не ме моли, не ме карай — каза тя с болнав вид, а косата лепнеше на мокри от трескавия сън къдрици върху главата й. — Не мога, не мога. Не ме карай, Саймън. Моля те.“
— Казва, че ще се справи достатъчно добре, ако сама хване влака.
— Може би иска да говори със семейството му. Полицията обадила ли им се е вече?
— Не знам да има семейство. Изобщо не знам много за него. — „Освен това — прибави наум той, — дето се радвам, че е мъртъв.“
Съвестта му изискваше това признание през целия ден, още от момента, когато взе сестра си в прегръдките си на върха на скалата, погледна надолу към трупа на Брук и усети въодушевление, което се коренеше в нуждата от отмъщение. „Ето че има справедливост — помисли си тогава. — Ето че има възмездие.“ Може би ръката на съдбата се беше позабавила малко след гаврата на Брук над сестра му на плажа. Но жестокостта му бе довела до разплата. И то пълна. Сейнт Джеймс се радваше. Чувстваше облекчение, задето Сидни най-сетне се е освободила от Брук. И силата на неговото облекчение — тъй чужда на цивилизованата реакция към смъртта на друго човешко същество — го безпокоеше. Знаеше без съмнение, че ако е имал възможност, може би лесно е щял да свърши сам с Джъстин Брук.
— При всяко положение — рече той — си мисля, че е по-разумно да се махне. Никой не я е помолил да остане. Официално, става дума.
Видя, че другите са го разбрали. Полицията не бе поискала да говори със Сидни. Що се отнасяше до тях, смъртта на Брук бе настъпила при случайно падане.
Останалите още размишляваха върху това, когато вратата на трапезарията се отвори и влезе Ходж.
— Търсят господин Сейнт Джеймс по телефона, милейди. — Ходж умееше да съобщава вестите с интонация, която говореше най-малко за обреченост: телефонно обаждане от съдбата, Хеката на линията. — В кабинета на управителя. Обажда се лейди Хелън Клайд.
Сейнт Джеймс се изправи веднага, благодарен на повода да излезе.
Атмосферата в трапезарията беше натежала от прекалено многото неизречени въпроси и стотиците теми, които трябваше да се обсъдят веднага. Но сякаш всеки бе твърдо решен да избягва разискванията, като предпочитаха нарастващото напрежение пред риска да се изправят пред потенциално болезнената истина.
Той последва иконома към западното крило на къщата по дългия коридор, който водеше към кабинета на управителя. На бюрото гореше само една лампа, която хвърляше ярко овално петно светлина, в центъра, на което лежеше телефонната слушалка.
— Изчезнала е — каза лейди Хелън, когато чу гласа му. — Изглежда, е заминала на обикновена ваканция, защото ги няма всекидневните й дрехи — за разлика от шикозните — и в апартамента липсва куфар.
— Влязла си вътре?
— Само един дързък бърз разговор и ключът беше мой.
— Сбъркала си си професията, Хелън.
— Знам, скъпи. От мен би станал удивителен мошеник. Само че пропилях младостта си в завършване на най-различни школи, вместо на университет. Съвременни езици, декоративни изкуства, лицемерие и уклончивост. Бях сигурна, че един ден ще ми бъдат полезни.
— И нямаш представа къде може да е отишла?
— Оставила си е гримовете и ноктите, така че…
— Ноктите ли? Хелън, за какво говориш?
Тя се засмя и му обясни за изкуствените нокти.