Изкуплението на Атлантида

Девън размъти кръвта в бокала си, след което го върна на масата. Студената кръв никак не го привличаше.

- Силата ще е в наши ръце, ако контролираме шейпшифтърите. Хората няма да имат никакъв шанс срещу съюзените вампири и шейпшифтъри.

Джоунс удари с юмрук по масата.

- И дума да не става. Ние не се съюзяваме с животни. Трябва да контролираме гадините чрез процедурата, в която вложихме толкова време и пари. Само тогава ще можем да разчитаме на пълно господство.

Девън наклони глава настрани.

- Разбира се. Защо мислиш, че заставам начело на тези усилия? Просто изтъквах, че за външния свят трябва да изглежда като съюз, иначе ще се стигне до масова паника. В крайна сметка няма как да се справим с ракети, изстрелвани от самолети или бомбардиране на крепостите ни. Технологията на човечеството е извървяла дълъг път от времето, когато използваха колове, факли и вили.

Някои от вампирите в залата потръпнаха, вероятно връщайки се към спомени отпреди векове, спомени за разярени тълпи от селяни, въоръжени само с тези оръжия.

- Ами Атлантида? - попита Джоунс внезапно.

Девън се скова.

- Атлантида?

- До нас достигнаха много слухове за отмъстителни воини, които твърдят, че са атланти и не бива да ги пренебрегваме - настоя Джоунс. - Със сигурност са забъркани във внезапното нападение срещу Примуса!

Девън се изсмя любезно.

- Да не би да са довели торбалан с тях? Или може би феята на зъбките?

Джоунс изръмжа и оголи зъби към него.

- Подигравай ми се, но знам какво съм чул и само глупак би пренебрегнал реална заплаха.

- Когато чуя истинска реална заплаха, със сигурност ще внимавам. За момента може ли да оставим идеята за подводни мъже-риби, идващи от изгубения континент, който Платон вероятно си е измислил, и да се върнем към плановете ни?

- Слушах достатъчно! - заяви Смит. - Предлагам да гласуваме. Тук и сега. Девън да заеме поста на Приматор. Никой от нас няма неговите политически връзки или състоянието му.

- Това ще се промени в момента, в който парите на Бренан станат наши - каза Джоунс.

Девън сви рамене, симулирайки нехайство, което всъщност не изпитваше.

- Не искам мястото, но съм склонен да приема, ако вие желаете. Не забравяйте обаче, че всеки глас е подчинен на една основна и често непредвидима личност.

Някои изглеждаха озадачени, други уплашени, но само един имаше смелостта да изрече името.

- Анубиса - Дийдри, която стоеше тихо в ъгъла, се насочи към Девън. - Нашата не толкова благосклонна богиня. Готов ли си да застанеш пред мерника й, любов моя?

Девън се приведе към ръката й и я целуна.

- Бих направил всичко за теб, скъпя моя.

Жената извърна глава назад и се засмя, така че от звука по гръбнака му затанцуваха ледени тръпки.

- Да гласуваме, тогава. Всички ли сме за Девън като Приматор?

Всички вдигнаха ръка, с изключение на Джоунс, който се вгледа яростно в Девън.

- Ако искаш позицията, може да я вземеш - обърна се към него